Днес станах рано. Усетих енергията, която се извираше от мен на талази, погледнах се в огледалото и... онемях. Косата ми беше придобила онзи цвят на медна жица, който би подлудил всеки ром, ромка или ромче, а очите ми... о-о-о нефтените петна в Бургаския залив направо биха се пръснали от завист още преди намесата на еколозите.
Направих кафето и седнах да пиша.
Стих.
Обаче точно в този момент една мисъл спря ръката ми: "Момиче, за това си трябва "можене"!, изплува и съкровен спомен. Веднъж... чула, недочула мислите си, вместо "можене" разбрах Гложене. За малко повече от пет пари се озовах в Гложенската Света Обител. Няма лошо, но поовехтялата ми вектра преби цвят измежду луксозните возила пред манастира. То бе ем ве-та, то мерцедес-и, то ауди-та, то джееп-ове... Един беше толкова голям, че се почувствах като пигмей пред трикрилен гардероб... с надстройка. Както и да е. За да поразсея колата, я разходих из селцата, та да срещне някой закъсал москвич, понакичена лада или самозабравил се т ...