11.04.2008 г., 13:31

Паеля

1.9K 0 1
3 мин за четене

Днес станах рано. Усетих енергията, която се извираше от мен на талази, погледнах се в огледалото и... онемях. Косата ми беше придобила онзи цвят на медна жица, който би подлудил всеки ром, ромка или ромче, а очите ми... о-о-о нефтените петна в Бургаския залив направо биха се пръснали от завист още преди намесата на еколозите.

Направих кафето и седнах да пиша.

Стих.

Обаче точно в този момент една мисъл спря ръката ми: "Момиче, за това си трябва "можене"!, изплува и съкровен спомен. Веднъж... чула, недочула мислите си, вместо "можене" разбрах Гложене. За малко повече от пет пари се озовах в Гложенската Света Обител. Няма лошо, но поовехтялата ми вектра преби цвят измежду луксозните возила пред манастира. То бе ем ве-та, то мерцедес-и, то ауди-та, то джееп-ове... Един беше толкова голям, че се почувствах като пигмей пред трикрилен гардероб... с надстройка. Както и да е. За да поразсея колата, я разходих из селцата, та да срещне някой закъсал москвич, понакичена лада или самозабравил се трабант, но... терапията не даде очаквания резултат. Два дни по-късно опелът влезе в... основен ремонт. А споменът за упоменатия ремонт и до ден днешен предизвиква нервни тикове у мен и Домашния майстор. Аз смигам с лявото, той с дясното око. Отплеснах се.

Ще пиша значи стих, но я няма Музата! Разбира се, грабвам телефона мой насущний и чакам да чуя онзи глас, който винаги ми напомня Шер, но с полутон или тон по-високо, зависи колко цигари е изпушила.

  • А-а-ахххх, о-о-оххх! Кажи, бейбииии!
  • Трябваш ми! Спешно!
  • О-о-ох, а-ахх, на легло съм, дарлинг! Уцелила си точната Муза, но не и точния момент! Нали разбираш? Любов... и тъй нататък. А ти не се излагай, драсни там едно хайййййй-куууууу, три реда са, бе джанъм!

И с такава страст ми затвори телефона, че чорапите на Домашния майстор щръкнаха.

Добре де! Няма проблем!

Миниатюра ще напиша!

За миниатюрите ползвам Муз. Един такъв добросърдечен, нежен и мъдър, че всеки път, когато е покрай мен, се гледам в огледалото, за да констатирам точната си възраст... Набирам неговия телефон и чакам смирено. Отсреща:

  • Ъ-ъ-ъх, ъ-ъ-ъх...
  • Запек ли?
  • Нннне, един сак се мъча да затворя.
  • Ще пътуваш някъде?
  • Нннне, стари спомени... Пролетно почистване... ще ги нося на битпазар.
  • Трябваш ми! Мислех да...
  • Ъ-ъ-ъх... ти избягвай да мислиш. Вреди ти... А и... Миличка, чакам Мъдрост. Нали разбираш? Любов... и тъй нататък.

Сега аз затворих телефона. С мъничко страст!

Добре де! Проблемът е никакъв!

Ща напиша разказ!

И точно навреме, защото в рамката на вратата (като тапа в бутилка луксозно вино) застана Тя - любимата ми Муза. Прозаична, както винаги, неглиже, горната част на лицето в сянка, но с добре оформени червени устенца и вирната брадичка... Скочих и като тирбушон я измъкнах от рамката, настаних я в единствения си удобен фотьойл (на другите им изпълзяха пружините) и вперих очаквателен поглед към нея.

А тя... с такова изражение ме фиксира, че бретонът ми щръкна като разгонен таралеж. Не че съм виждала разгонен таралеж, но този факт убягва и на бретона, та...

  • Трябваш ми! Ще пиша разказ!
  • Ами пиши, кой ти пречи? - и се прозя така, че видях амалгамената пломба на пети горен, дясно - Отбих се само да ти кажа, че имам среща. Нали разбираш? Любов... и тъй нататък.

Каза го и излетя като бяла, замаяна от щастие, птица (тук оставям на вас да си изберете каква точно птица бихте искали да видите в полет).

Сетих се! Паелята!

Но точно в този светъл миг телефонът изцвили (различни звукове слагам, че да разпознавам приятелчета, нали Сократ беше казал: "Говори ми да те видя", та...) Беше Кулинарната ми Муза. Дъвчейки спомена, че е заведена в някаква квартална кръчма и била влюбена в някой си Биг Мак.

- Нали разбираш? Любов... и тъй нататък.

Не ми остана нищо друго, освен да пия една студена вода. Хлорирана. Да смигна с лявото око, за което не ми трябва Муза, имам си нервен тик и да поизлеза, защото...

Нали разбирате?

Любов... и тъй нататък!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...