Пандемията прегаряне или "бърнаут" .

Живеем в т.нар. епоха на прегаряне, или „бърнаут“.

В наши дни един средностатистически човек живее и разполага с повече удобства, отколкото когато и да е било. Въпреки това, в личностен и емоционален план, той се чувства по-изтощен от всякога. Причината? Феноменът „бърнаут“ – понятие, което навлиза с пълна сила в речника и ежедневието на много хора от капиталистическия свят.

Състезателен дух, живот на пълни обороти, работа без почивка, желание да изглеждаме силни пред света – звучи ли ви познато?

Много хора изпитват необходимост непрестанно да доказват на себе си или на околните колко добре се справят в една, две или повече области. Излъчвайки сила, те оставят впечатление, че имат несломим дух и завидна борбеност, въпреки че отвътре се разпадат. Готови са на всичко, с цел да поддържат имиджа на „суперхора“, макар и принасяйки в жертва собственото си здраве.

За тях мантрата „колкото повече, толкова повече“ е движещ фактор, който допълнително стимулира продуктивността им. Многозадачността не ги притеснява – напротив, тя е като горивото, от което имат нужда всеки ден, за да се чувстват значими в очите на хората.

Терминът „свръхчовек“ напълно се отъждествява с този тип личности, които се отдават на 200% на това, което правят. Техният живот се превръща в едно непрестанно доказване пред света колко са всеотдайни в професията или призванието си. Но кога желанието за конкурентност преминава здравословните граници и се превръща в патология?

Много публични личности са говорили открито за това явление, давайки поле за размисъл по темата. Преди известно време един млад блогър, журналист и медийна личност разказа открито как се е сблъскал с прегарянето в професионален план. Той описва как това е повлияло негативно на отношенията му с близките и приятелите му поради невъзможността да съгласува двете области, и как при разговор с психотерапевт случайно му е поставена тази „диагноза“.

При срещата му със специалиста му било обяснено, че най-доброто, което може да направи, за да запази психиката и отношенията си, е да се оттегли за известно време от медийното пространство. Този човек започнал да се фокусира върху психичното си благополучие и осъзнал как тази „почивка“ му се отразява благоприятно, променяйки изцяло неговото виждане за живота.

Нека осъзнаем, че да си дадеш пространство и време за рестарт не е слабост, а сила и човешка потребност, от която всеки човек се нуждае.

Не е случайно казано: „Грижата за другите започва от нас самите.“

Понякога да спрем означава да помислим за себе си, за нуждите си, да преосмислим дали този работохолизъм не ни нанася повече вреди, отколкото ползи, и дали не ни превръща в роби на собственото ни его.