ПАРАКЛИС
Цура живееше в най-горния край на селото и къщата й беше на пътя, всеки като мине, да види красивите й бедра.
Цура беше единствената жена в село, която носеше къса пола и с удоволствие си показваше краката. Пейката, на която седеше с часове, и на която в крайна сметка напълня, беше култовото място за мъжете, юношите и децата в селото.
Имаше една светлина, която излъчваше Цура, и която я нямаше никъде другаде. Цура беше винаги усмихната, някак виновно, някак със самочувствие и с радост от живота. На хората им ставаше хубаво като минеха край Цура, и винаги си пожелаваха нещо, дето отдавна го искаха, но го бяха забравили.
Като повечето жени в селото, Цура работеше в цеха за картонаж, където лепеше хартиени пликове. Това беше клюкарникът на селото, с най-малко 40 жени вътре, неизчерпаем и експлозивен, но затворен за външни погледи. Тогава аз бях малко момче и от мен не се притесняваха, затуй под глъчката, шума и пиперливите им шеги току откривах нещо интересно и забранено, но какв ...