24 мая 2015 г., 17:11

Парче от сърцето ми

837 0 0
1 мин за четене

Знаеш ли, имам чувството, че през живота ми повечето хора минават само за да си откъснат парче от сърцето ми, някои по-малко, други грабят с пълни шепи, докато не взеха всичко. Ето така станах безсърдечна и се боя, че докато не се намери някой, който да ми даде част от своето сърце, едва ли ще зная какво е да имаш душа.
Те – хората, ме превърнаха в машина, в робот. Живея без чувства, стои си само умората. Да си уморен от нещо, което едва сега започва, е като да отидеш пиян на работа – в началото мислиш, че си щастлив, но после разбираш колко много ти се спи и колко е замъглена преценката ти. Така е, всеки заспива и когато осъзнаеш, че си спрял да сънуваш, то тогава е сигурно, че са ти отнели най-ценното.
И знаеш ли, когато някой даром ти даде част от сърцето си, ти няма да знаеш какво да правиш с него, но моят съвет към теб е да го пазиш. Скрий го от всеки, не казвай, че е там и че го имаш – ще започнат да си откъсват парченца и от него. И хората правят така или защото си нямат свое, или защото искат да имат все повече и повече, ето погледни ги – лакомия.
Но когато видиш, че някой няма свое – дари му от твоето, ако го оцени и го пази - тогава няма да ти липсва нищо, дори ще имаш повече. Ако не го оцени, значи е прекалено късно да бъде дадена душа на робота, създаден от обществото ни.
А знаеш ли, какво е когато двама без сърца се съберат? Две безчувствени души гледат нощното небе и виждат само черно, докато аз съм благодарна, че все още има звезди в моето небе и луна, понякога толкова ярка, че изгаря очите ми и спира дъха ми, но това е нещото което ми доказва, че още съм жива. Може да съм изгубила слънцето, но имам надежда, защото чувам лекото почукване по стоманените си останки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Згуровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...