Поздрав за всички, за които не се отнася посвещението >>>
ПОСВЕТЕНО
Мразя всички хора, защото са гадни, гнусни и само цапат всичко.
Мразя и всички новородени и мъртви, защото се вдига много шум около тях.
Мразя себе си, защото се променям, ставам все по-дърта и грозна, а аз не го искам.
Мразя родителите си, защото са ме родили такава.
Мразя и децата си, защото създават много грижи и ми изпиват кръвчицата.
Още повече мразя внуците си, защото са обсебващи, майките и бащите им се вдетиняват и стават ужасно досадни.
Мразя котките, защото много миришат, а освен това и мякат до полудяване. Ненавиждам, когато се галят в краката ми, повръща ми се от тях.
Страшно обичам да се кикотя и да си правя кефа, като гледам как дерат живи котки или насъскват кучета срещу тях и те ги разкъсват.
Обожавам да гледам как колите бясно минават и мачкат всичко наред – и хората, и животните.
Абсолютен кеф ми е да наблюдавам как убиват котки с камъни или ги заливат с бензин, а после им драсват клечката.
Мразя птиците, защото стават за плячка на котките. Освен това дрискат навсякъде. А и мразя да пеят. Мразя пеенето.
Мразя и кучетата, защото хапят и оставят белези. Кефя се яко, когато им режат краката, опашките, ушите, главите. Много е забавно.
Изобщо не мога да ги понасям, като се умилкват около разни гадни бабички и гнусни деца. Освен това са лигави и непрекъснато те следват, сякаш те обичат.
Мразя да ме обичат кучета.
Мразя да ме обичат въобще.
Мразя да се обичам.
Мразя цветята, защото са много цветни и ярки, а от това ми става зле – обичам да е мрак и нищо да не се мярка пред погледа ми. Така не се вижда никой и съм само аз.
Много мразя небето, освен когато е облачно и нощ.
Мразя морето, тази воняща локва, в която се киснат разни смрадльовци, серат и пикаят където им падне. Освен това в морето има много гадини и треволяк, а и много вода.
Мразя водата, защото е мокра. И защото измива мръсотията по мен.
Мразя да е измита мръсотията ми, защото тя е чиста, а всичката друга е мръсна.
Мразя Земята с всичките ù там флори и фауни, по които се прехласват толкова гадно разни поети, писатели, музиканти и все от тоя род прошляци.
Мразя Луната, защото и по нея се прехласват и ми става гадно и ужасно досадно.
А и тя също свети, особено когато е цяла и кръгла. И прави разни тъпи пътеки. И пак започват да се прехласват всички гадняри.
Мразя Космоса, защото той е виновен за всичко.
Но най-много мразя да живея, защото всичките тия гадости са навсякъде около мен, не мога да ги премахна и да живея по собствен начин.
Всъщност мразя и да живея по собствен начин, защото не съм сигурна, че това е моят начин и че съм Такава, каквато искам да съм.
Ами ако не Аз, а Някой е решил да съм Такава?
Пфу, абсолютна гнусотия.
МРАЗЯ Я!!!
© Елена Гоцева Все права защищены
Аз не съм лично потърпевша и това е само едно споделяне на моя позиция. Все пак не съм пън... и да не реагирам на толкова живи прояви )))))))))))
Макар че... и пън да бях, пак щях да съм жива
Аз имам една такава философия - никой не може да ме нарани, ако аз не допусна да се чувствам наранена.
А за прощаването - как да прощавам, щом няма за какво...
И да - забравям и не си и спомням... безразличието на водолея е жестоко, но аз не съм виновна, виновни са "Уран безграничния космос и също така и Сатурн"
Предвид това - невинна съм до доказване на противното хих...
Да дойдат Сатурн и Уран!!!