Глава 4
По пътя към Алкор
“Макар скоростта, с която летеше, да бе огромна, мекият топъл вятър сякаш галеше нежното ù лице. Красивите ù огромни крила бавно и ритмично се движеха, сливайки се с въздуха. Покрай нея преминаваха всякакви видове облаци, носещи се по идеално синьото небе. Внезапно, сякаш от нищото, пред нея се появи огромна златна порта, със две крила. Размерите ù бяха нечовешки, но това което привличаше окото бяха рисунките извезани с прелестния метал. Тя обаче мислеше само за едно - свободата и топлината, които я изпълваха, чувства каквито тя не бе усещала от много дълго време.
- Просто кажи паролата. – нашепна и някакъв глас и тя веднага го послуша. Бавно се приближи до гигантските златни порти и постави дясната си ръка на тях.
- Laxica. – каза тихо, а гласът ù сякаш се разнесе из въздуха и бутна божествените врати, разкривайки красив дълъг път, наподобяващ на продълговат перест облак. Внезапно широките й крила се размърдаха и секунди по-късно я издигнаха отново във въздух ...