Рязкото спиране на каретата ги изтръгна от обятията на Морфей.

По навик Агрипа младши скочи, но ниският таван го свали на седалката.

Филип само се подсмихна на младежкия ентусиазъм и с обиграно движение отвори вратата.

Слънцето още не беше изгряло, а монасите се приготвяха за сутрешната служба.

Парацелз с бърза крачка се насочи към тях.

- Събудете абата, искам да говоря с него! Въпросът не търпи отлагане!

- Отдавна е буден, защото имаме височайши гост.

Игумените бяха пословично мързеливи и подобно ранно ставане беше голямо изключение. Само един единствен посетител можеше да е основателна причина.

С тези мисли наум спътниците влязоха в манастира, издирвайки стаята на абата.

Не след дълго я намериха и чуха оживен разговор през полуотворената врата.

- Ваше Светейшество, имаме достатъчно еретици за целта! - обясняваше един писклив гласец.

Филип и младежът се спогледаха, а вторият смутено промълви:

- Дали... ъъъ...

- Да, той е - довърши мисълта му докторът. Папата.

Почука на вратата и след разрешението влязоха.

Поклониха се ниско, а Лъв Х хвана Филип за рамото и го притегна в обятията си.

- Изправи се, приятелю.

Абатът и младежът се спогледаха. Подобно поведение от страна на папата бе напълно необяснимо. Но нямаше откъде да знаят, че в миналото Джовани и Филип заедно бяха изучавали тайните на окултизма и медицината. Приятелството им продължи и след като Медичи стана папа, но Парацелз не парадираше с това, дори напротив.

- Здравейте, Ваше Светейшество!

- Остави официалностите, Филип. Тук сме в тесен кръг. Кажи, какво те води насам?

- Хайнрих Агрипа е освободил Пазителят на нощта! - речен докторът.

Лъв Х съвсем спокойно прие думите му и добави:

- Не знаех, че е стигнало до теб. Аз съм тук поради същата причина.

- Но как ще го спрем?

- Папската корона, освен големите отговорности, ми донесе и безгранична власт, в това число и цялата мъдрост на човечеството, съхранявана в подземията на Ватикана. Знам как да решим проблема, но ще трябва да принесем жертви. За да избегна излишни въпроси, реших, че е добре ритуалът да бъде извършен зад стените на доминиканците, откъдето нищо не излиза наяве.

- Може ли да помогнем с нещо? - попита Филип, с пълното съзнание, че участието му в масовото клане е неизбежно.

- Да. Очаквам скоро да доведат затворниците. Девиците взехме от женския клон на ордена.

Джовани беше сменил папските одежди с етруски ритуален плащ.

Стоеше в центъра на кръг, в чиято периферия бяха разположени седем съда, а зад тях монаси.

Изрече сложна мантра и на всяко седмо повторение правеше знак към определен монах да сипе девическа кръв в съда пред него.

След като всички съдове бяха напълнени, дойде ред на затворниците.

Обвиниха ги в ерес, просто за протокола, и изгориха телата, в името на спасението им.

Парадоксално, но в този случай събраната пепел наистина щеше да послужи за такава цел.

Докато добавяха останките в съдовете, Лъв помоли Филип да прочете защитна молитва, след което довърши ритуала.

- Горките сестри мислеха, че умират в името на Исус, но понякога злото се побеждава със зло. - тъжно каза папата.

- И сега какво? Наистина ли го прогонихме? - попита Филип.

През цялото време не се забелязваше никаква свръхестествена проява и това допълнително изнерви окултиста.

- Да, приятелю! Прогонихме го!

След тържествения обяд Парацелз и мълчащия през цялото време младеж се качиха в каретата и потеглиха обратно към дома.

- Не мога да се отърва от мисълта, че нещо не е както трябва. Не съм убеден, че Джовани е проумял значението на древния език - замислено каза докторът.

Синът на Агрипа, обърнат надясно, гледаше отдалечаващия се от погледа им манастир.

- И мен ме мъчи същата мисъл.

В зелените му очи играеше кървав пламък, който докторът нямаше как да види...