Рязкото спиране на каретата ги изтръгна от обятията на Морфей.
По навик Агрипа младши скочи, но ниският таван го свали на седалката.
Филип само се подсмихна на младежкия ентусиазъм и с обиграно движение отвори вратата.
Слънцето още не беше изгряло, а монасите се приготвяха за сутрешната служба.
Парацелз с бърза крачка се насочи към тях.
- Събудете абата, искам да говоря с него! Въпросът не търпи отлагане!
- Отдавна е буден, защото имаме височайши гост.
Игумените бяха пословично мързеливи и подобно ранно ставане беше голямо изключение. Само един единствен посетител можеше да е основателна причина.
С тези мисли наум спътниците влязоха в манастира, издирвайки стаята на абата.
Не след дълго я намериха и чуха оживен разговор през полуотворената врата.
- Ваше Светейшество, имаме достатъчно еретици за целта! - обясняваше един писклив гласец.
Филип и младежът се спогледаха, а вторият смутено промълви:
- Дали... ъъъ...
- Да, той е - довърши мисълта му докторът. Папата.
Почука на вратата и след разрешението влязоха.
Поклониха се ниско, а Лъв Х хвана Филип за рамото и го притегна в обятията си.
- Изправи се, приятелю.
Абатът и младежът се спогледаха. Подобно поведение от страна на папата бе напълно необяснимо. Но нямаше откъде да знаят, че в миналото Джовани и Филип заедно бяха изучавали тайните на окултизма и медицината. Приятелството им продължи и след като Медичи стана папа, но Парацелз не парадираше с това, дори напротив.
- Здравейте, Ваше Светейшество!
- Остави официалностите, Филип. Тук сме в тесен кръг. Кажи, какво те води насам?
- Хайнрих Агрипа е освободил Пазителят на нощта! - речен докторът.
Лъв Х съвсем спокойно прие думите му и добави:
- Не знаех, че е стигнало до теб. Аз съм тук поради същата причина.
- Но как ще го спрем?
- Папската корона, освен големите отговорности, ми донесе и безгранична власт, в това число и цялата мъдрост на човечеството, съхранявана в подземията на Ватикана. Знам как да решим проблема, но ще трябва да принесем жертви. За да избегна излишни въпроси, реших, че е добре ритуалът да бъде извършен зад стените на доминиканците, откъдето нищо не излиза наяве.
- Може ли да помогнем с нещо? - попита Филип, с пълното съзнание, че участието му в масовото клане е неизбежно.
- Да. Очаквам скоро да доведат затворниците. Девиците взехме от женския клон на ордена.
Джовани беше сменил папските одежди с етруски ритуален плащ.
Стоеше в центъра на кръг, в чиято периферия бяха разположени седем съда, а зад тях монаси.
Изрече сложна мантра и на всяко седмо повторение правеше знак към определен монах да сипе девическа кръв в съда пред него.
След като всички съдове бяха напълнени, дойде ред на затворниците.
Обвиниха ги в ерес, просто за протокола, и изгориха телата, в името на спасението им.
Парадоксално, но в този случай събраната пепел наистина щеше да послужи за такава цел.
Докато добавяха останките в съдовете, Лъв помоли Филип да прочете защитна молитва, след което довърши ритуала.
- Горките сестри мислеха, че умират в името на Исус, но понякога злото се побеждава със зло. - тъжно каза папата.
- И сега какво? Наистина ли го прогонихме? - попита Филип.
През цялото време не се забелязваше никаква свръхестествена проява и това допълнително изнерви окултиста.
- Да, приятелю! Прогонихме го!
След тържествения обяд Парацелз и мълчащия през цялото време младеж се качиха в каретата и потеглиха обратно към дома.
- Не мога да се отърва от мисълта, че нещо не е както трябва. Не съм убеден, че Джовани е проумял значението на древния език - замислено каза докторът.
Синът на Агрипа, обърнат надясно, гледаше отдалечаващия се от погледа им манастир.
- И мен ме мъчи същата мисъл.
В зелените му очи играеше кървав пламък, който докторът нямаше как да види...
© Милен Милотинов Всички права запазени