Пазителят на нощта (част трета)

Рязкото спиране на каретата ги изтръгна от обятията на Морфей.

По навик Агрипа младши скочи, но ниският таван го свали на седалката.

Филип само се подсмихна на младежкия ентусиазъм и с обиграно движение отвори вратата.

Слънцето още не беше изгряло, а монасите се приготвяха за сутрешната служба.

Парацелз с бърза крачка се насочи към тях.

- Събудете абата, искам да говоря с него! Въпросът не търпи отлагане!

- Отдавна е буден, защото имаме височайши гост.

Игумените бяха пословично мързеливи и подобно ранно ставане беше голямо изключение. Само един единствен посетител можеше да е основателна причина.

С тези мисли наум спътниците влязоха в манастира, издирвайки стаята на абата.

Не след дълго я намериха и чуха оживен разговор през полуотворената врата.

- Ваше Светейшество, имаме достатъчно еретици за целта! - обясняваше един писклив гласец.

Филип и младежът се спогледаха, а вторият смутено промълви:

- Дали... ъъъ...

- Да, той е - довърши мисълта му докторът. Папата.

Почука на вратата и след разрешението влязоха.

Поклониха се ниско, а Лъв Х хвана Филип за рамото и го притегна в обятията си.

- Изправи се, приятелю.

Абатът и младежът се спогледаха. Подобно поведение от страна на папата бе напълно необяснимо. Но нямаше откъде да знаят, че в миналото Джовани и Филип заедно бяха изучавали тайните на окултизма и медицината. Приятелството им продължи и след като Медичи стана папа, но Парацелз не парадираше с това, дори напротив.

- Здравейте, Ваше Светейшество!

- Остави официалностите, Филип. Тук сме в тесен кръг. Кажи, какво те води насам?

- Хайнрих Агрипа е освободил Пазителят на нощта! - речен докторът.

Лъв Х съвсем спокойно прие думите му и добави:

- Не знаех, че е стигнало до теб. Аз съм тук поради същата причина.

- Но как ще го спрем?

- Папската корона, освен големите отговорности, ми донесе и безгранична власт, в това число и цялата мъдрост на човечеството, съхранявана в подземията на Ватикана. Знам как да решим проблема, но ще трябва да принесем жертви. За да избегна излишни въпроси, реших, че е добре ритуалът да бъде извършен зад стените на доминиканците, откъдето нищо не излиза наяве.

- Може ли да помогнем с нещо? - попита Филип, с пълното съзнание, че участието му в масовото клане е неизбежно.

- Да. Очаквам скоро да доведат затворниците. Девиците взехме от женския клон на ордена.

Джовани беше сменил папските одежди с етруски ритуален плащ.

Стоеше в центъра на кръг, в чиято периферия бяха разположени седем съда, а зад тях монаси.

Изрече сложна мантра и на всяко седмо повторение правеше знак към определен монах да сипе девическа кръв в съда пред него.

След като всички съдове бяха напълнени, дойде ред на затворниците.

Обвиниха ги в ерес, просто за протокола, и изгориха телата, в името на спасението им.

Парадоксално, но в този случай събраната пепел наистина щеше да послужи за такава цел.

Докато добавяха останките в съдовете, Лъв помоли Филип да прочете защитна молитва, след което довърши ритуала.

- Горките сестри мислеха, че умират в името на Исус, но понякога злото се побеждава със зло. - тъжно каза папата.

- И сега какво? Наистина ли го прогонихме? - попита Филип.

През цялото време не се забелязваше никаква свръхестествена проява и това допълнително изнерви окултиста.

- Да, приятелю! Прогонихме го!

След тържествения обяд Парацелз и мълчащия през цялото време младеж се качиха в каретата и потеглиха обратно към дома.

- Не мога да се отърва от мисълта, че нещо не е както трябва. Не съм убеден, че Джовани е проумял значението на древния език - замислено каза докторът.

Синът на Агрипа, обърнат надясно, гледаше отдалечаващия се от погледа им манастир.

- И мен ме мъчи същата мисъл.

В зелените му очи играеше кървав пламък, който докторът нямаше как да види...