Всякакви съвпадения неслучайно са случайни с цел автор и читатели да останат живи, здрави и на работа...

Главният отхапа от кроасана малко парче и започна старателно да го дъвче. Така, както навремето го учеше старшината в милиционерската школа: „Винаги дъвчи бавно и старателно. Както трябва да вършиш всичко в живота си. Ти ще си квартален отговорник – значи трябва да си последователен и неотклоним в посоката. В махалата ти ще има мнозина, които ще са с по-широко образование, с истински дипломи, на по-високи уж постове. Но ти – ти си квартален и знаеш абсолютно всичко за всеки. Води си бележки, събирай досиета, никога не можеш предвиди кое кога ще ти потрябва. Една рота има капитан, има офицери, има войници – обаче, старшината е основата. Командирът стои отпред – на паради и в бой. Старшината е отзад – и винаги вижда по-добре. Но рядко дава гръмки команди. Твоята работа е тиха, потайна, основателно важна…“

Дааа… Старшината… И прав беше, трябва да му се признае. Ето – Главният завърши милиционерската школа, изпитваха го отгоре-отгоре по някакво социалистическо право. Което разбира се, му беше абсолютно ненужно. И даже противопоказно. Милиционерът няма нужда от правосъдие, той е правосъдието…

Ама отде да знае, че след школата ще го направят следовател? И ще му признаят като академична дисциплина това социалистическо право?

Което беше полезно донейде – спести му истинско учене. Макар че подобно не планираше. Знаеше си – в тия префърцунени университети не е за истински милиционери като него. Просто нямаше да го приемат.

Обаче – удостоиха го след милиционерската школа с някаква диплома. При това юридическа…

Главният се подсмихна. Навремето другарката Андреева в пети клас им чете баснята за охлюва, изкачил се на върха на една ела. И нещо им приказваше, ама той, разбира се, не я слушаше. Книжки… За какъв чеп са му? И сега не четеше – имаше си досиета, записи на СРС-та, доноси… Много по-интересни. И най-важното – полезни…

А тогава обърна внимание на едно – как тихо и упорито охлювът е покорил височината. И го взе като пример. Тръгна така в живота – бавно, постъпателно, целенасочено. След себе си оставяше само бледа, лепкава следа…

Главният отпи от кафето. Погледна през прозореца на кабинета. Гледката тук беше по-хубава, отколкото от безплатната държавна вила, където се настани. Ами така де – Главен е, няма сам да си осигурява живота? Поиска – и получи…

Сега може всичко. Над него е само Господ. Веднъж си позволи публично да признае истината – той е оръдие на Бога! Което означаваше просто, че над него е само Господ. И никой друг – ни управляващи, ни депутати, ни закони…

То и Бог някак си… Абе, за всеки случай Главният имаше записи от молитви към него от разни необезопасени в килия лица. СРС-тата и в църквата се слагаха. А виж – засега не можеше да направи досиета със СМС-ите на Господа в отговор на молитвите. Но и на това ще му дойде времето, и Оня ще миряса, когато Главният тупне в общественото пространство специалните записи. Не за друго – ами заради пустия му обществен интерес, изискващ разкриване на всичко, което е от полза за Главния. И обществото, де, и обществото…

А от прозореца видя как неговите хора се строяват. Преторианската му гвардия! Официално – Бюро някакво ли, секретно чекмедже ли… Реално – неговата армия. Над сто човека, от него отбрани, верни, хранени със заплати, по-високи и от министерските. Официално се водеха някакви си… Бе, ако щат и пансионерки да ги класифицират, важното е, че са армия! Неговата армия!

Главният остави недоядения кроасан и тръгна към двора. Реши отново да погледне стройните редици на преторианците…

Навън беше топло, тихо, спокойно. Гвардейците на сивия кардинал се строиха и…

Нещо изгърмя…

Изгърмя!

После ястановиха, че някакъв стар ауспух бил, ама…

Преторианците изригнаха. Добре дресирани, те се втурнаха по местата си. Задачата беше една – да закрият тялото на Главния!

И го закриха…

Само че, когато се надигнаха и разрушкаха  грамадния куп, Главниятостана да лежи на плочите. Неподвижен, втренчил злобни очи към небето… Кой знае Кого виждаше там…

Аутопсията установи – всички кости са смазани. Мигновена смърт. Което е логично – да се трупнат наведнъж толкова сто и кусур килограмови тела… Че и той без бронежилетка и бронекаскет… Опитна магистралка не би издържала тия мъжаги, та…

Така си отиде Главният – под тежестта на безмерната власт…