ЦветелинаЖулева (Есенен блян)
156 305
27 апр. 2021 г., 13:46

Пепеливи нюанси 

  Проза » Другие
1178 3 9
1 мин за четене

Открехвам завесата на миналото... 

Реките, пресъхнали от сълзите ми. Камъните, рушащи се от тишината. Нестабилни основи. Подпочвени води. И тръни...  

Аз и ти. Тичаме боси по обгорелите полета на нашето неизживяно. Стъпалата ни кървят от пепелта. В нея винаги откриваме по някое въгленче. И двамата знаем - нищо не е угасено. Нищо не може да бъде угасено. Всеки въглен ни прогаря. Оставя дълбоки рани. Затова е по-лесно да бягам. От себе си. От теб... и от онези желания...  

Понякога най-голямото прегрешение, което извършваме над самите себе си, е да не се отдадем на прегрешението.  

И виждам различните нюанси. На нашата пепел. В която има всичко друго, но не и сиво. В нашата пепел, под която се крие нашата тайна. Спомни ли си? Онзи предишен живот... моите огнени коси. Нашата забранена история. Всичко забравено, което живее в нас. Нашите писма. През всичко онова, което наричаме отвъд...  

Защото... не винаги съществува разлика между онова, което изглежда и това, което е.  

Спомни ли си?...  

Извадихме се от пепелта, за да се заровим на още по-дълбоко. Да се докоснем до онази дълбочина. На онези погледи...

Защото...  

Страхуваш се. Не искаш тайната ти да достигне до мен. Ами ако ти кажа, че е твърде късно? Ако ти кажа, че знам всичко? Което има значение. Ако те гледам от върха на някое дърво? Ако се крия в някоя тревичка? Ако очите ми са скрити в един от портретите на... Ами ако просто отворя прозореца?...  

Поръсвам нашата литературна любов с канела. Добавям от твоите цитруси. Отново се крия в онзи горящ залез. Дали бих го споделила с теб?...  

 

Спускам завесата на миналото.

Да изтупам ли нашата пепел от себе си?...  

 

© Есенен блян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??