Пепеливи нюанси
Открехвам завесата на миналото...
Реките, пресъхнали от сълзите ми. Камъните, рушащи се от тишината. Нестабилни основи. Подпочвени води. И тръни...
Аз и ти. Тичаме боси по обгорелите полета на нашето неизживяно. Стъпалата ни кървят от пепелта. В нея винаги откриваме по някое въгленче. И двамата знаем - нищо не е угасено. Нищо не може да бъде угасено. Всеки въглен ни прогаря. Оставя дълбоки рани. Затова е по-лесно да бягам. От себе си. От теб... и от онези желания...
Понякога най-голямото прегрешение, което извършваме над самите себе си, е да не се отдадем на прегрешението.
И виждам различните нюанси. На нашата пепел. В която има всичко друго, но не и сиво. В нашата пепел, под която се крие нашата тайна. Спомни ли си? Онзи предишен живот... моите огнени коси. Нашата забранена история. Всичко забравено, което живее в нас. Нашите писма. През всичко онова, което наричаме отвъд...
Защото... не винаги съществува разлика между онова, което изглежда и това, което е.
Спомни ли си?...
Извадихме се от пепелта, за да се заровим на още по-дълбоко. Да се докоснем до онази дълбочина. На онези погледи...
Защото...
Страхуваш се. Не искаш тайната ти да достигне до мен. Ами ако ти кажа, че е твърде късно? Ако ти кажа, че знам всичко? Което има значение. Ако те гледам от върха на някое дърво? Ако се крия в някоя тревичка? Ако очите ми са скрити в един от портретите на... Ами ако просто отворя прозореца?...
Поръсвам нашата литературна любов с канела. Добавям от твоите цитруси. Отново се крия в онзи горящ залез. Дали бих го споделила с теб?...
Спускам завесата на миналото.
Да изтупам ли нашата пепел от себе си?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
