lubara (Любомир Николов)
204 782
19 окт. 2010 г., 11:23

Перфектният бизнесплан 

  Проза » Рассказы
1149 0 15
2 мин за четене

                           Господин Н. е бизнесмен. Това му се отдава с лекота. Още от студентските години, когато изучава атомна физика в бившия Съюз. Мъкне лекарства и матрьошки към България, а обратно се навлича в три ката кожуси, които продава за щури пари, изкарал медицинска тапия, че страда от рядко заболяване и трябва тялото му да е винаги на топло. Така избутва петте години, а после дисертация дори защитава, но идва демокрацията и господин Н. попада изцяло в свои води. Започва да търгува с консерви, флоатно стъкло от Украйна, кибрит със смотани опаковки, на които няма цветни картинки на голи мацки или футболни величия, но пък от три клечки две все пак палят.

                         Само че напоследък бизнесът много се променя. Навлиза в нормалните си коловози, където дребните далавери не вървят. Жена му започва да мрънка, че само лежи на стара слава. Тогава господин Н. си взима дългосрочна командировка до прибалтийските републики, прави бизнес план за внос на риба - щука, есетра, моруна, латвийски сом и чер хайвер. Е, има една малка подробност, трябват му пари, и то доста пари. У нас банките искат предишна атестация за дейността му, да отпуснат кредита, който ще го направи много богат. И така нещата удрят на камък, вече трета година обикаля по силовите структури, народните представители и дори европейските фондове. Но все още никой не се доверява на перфектно изпипания му бизнес-план.

                          Един ден, както снове из големите търговски вериги, нароени напоследък като птичи гнезда, за да е в крак с конкуренцията, господин Н. си взима пет-шест кила рядка риба, внесена от Финландия или Естония. И какъвто си е лакомник, получава хранително отравяне. Взимат го в болница, но забравя втория си джиесем вкъщи на холната масичка. Така жена му научава, че по време на дългата двугодишна командировка, за да не се чувства сам, си е завъдил любовница, която му е родила дете, и много се надява господин Н. да остави родната бизнес атмосфера и да замине при нея, за да заживеят като истинско семейство.

                         Затова когато се прибира в своето панелно жилище, господин Н. с изненада разбира, че бравата на входната врата е сменена. След седмица време бизнесменът Н. мигрира към земите, където преди време е хвърлил хайвера си, но на границата му се случва да се запознае с директора на една нова прибалтийска банка, която сега стъпва на българска територия. Харесват се взаимно, или така им се струва, опиянени от студеното бяло вино и пържената дунавска риба. Начертават общ план за действие, господин Н. му дава аванс хиляда евро за общото дело, и всеки поема по пътя си.

                         И както решава да прекоси Черно море до Одеса, а после да отпраши на север, господин Н. се качва с оскъдните си вече пари на товарен кораб, и то съвсем нелегално, никой не забелязва това. Но късно през нощта нещо му прилошава, дали от студеното вино, или от пържената риба, така и не разбира. Надвесва се над водата, за да му олекне, но внезапно тласък от разпенената незнайно защо обагрена в червено река го изпраща там долу, при дунавските сомове, които с готовност го обгрижват, за да не се чувства нещастен и сам.

                           И всяка от двете му жени започва да си мисли, че все пак може и да е щастлив при другата, ако сега се появи внезапно на прага им, са готови дори да му поднесат и чер хайвер.

                           В името на доброто старо време.

 

            18.10.2010                                        Любомир Николов

© Любомир Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мисля, че няма много поука в жалкият край на този мърляв нещастник.
  • На плановете сме царе, Евелина. Малко реализацията им...
  • Щастливец...когато се кроят велики планове...
    http://www.youtube.com/watch?v=j5-yKhDd64s
  • Елена, в Мадрид няма ли някоя баба, да се грижа за нея, както ти си се грижила за твоя Маноло.
    Че само с писане тук се не живее!
    Поздрави от мен!
  • Прочетох дори спора с господин..Няма значение.Вие си продьлжавайте с писането пьк на който не харесва да не чете
  • Г-н Иванов, радвам се, че ми отговорихте. И разбира се, благодаря за казаното в първите Ви думи.
    Не съм запознат с това, какви кораби плават по Дунав, освен че има и товарни кораби, не рибарски лодки. Е, може да не се казват траулери.
    Това за директора на банката, ами малко кредити ли са отпуснати срещу пари под масата. Тук също има маса, и на нея се яде и пие плюс това.
    Да, за товарния траулер сте прав, че няма такова понятие.
    И накрая, никъде не е казано как главният герой ще стигне Одеса. Само му дадохме направление, да пори водите на Черно море до Одеса. Къде ще се прикачва и как, няма никакво значение за идеята на текста.
    Накрая искам да кажа, че вие сте човек на точните факти и понятия. Но в писането на разказ нещата стоят малко по-другояче. И ако не сте схванали това, което иска авторът да каже, има две причини.
    Или не сте достигнали до основната идея и послание.
    Или разказът е слаб. А този мой разказ не е силен, съгласен съм напълно и отново с казаното от Вас в началото.
    Бъдете сигурен, че не съм се обидил, напротив, стана ми интересна дискусията ни.
    Поздрави Любомир Николов
  • Г-н Николов, Вие имате много добри разкази, но този не е един от тях. Просто вместо да се обиждате от моята забележка, вземете и преработете разказа. Прочетете го много внимателно, но вече като страничен и незаинтересуван читател и сам ще разберете за какво става въпрос.
    Да, по Дунава не са плавали, не плават и няма да плават траулери, освен ако под това понятие не разбирате обикновени рибарски лодки.
    Директор на банка, взема и то на "границата" 1000 евро за развитие на голям общ бизнес,дадени му от дипломиран атомен физик, но вместо да започнат незабавната реализация на "Идеалния бизнесплан" (при това вече имат "необходимата сума от 1000евро) те... просто се разделят и "всеки поема по пътя си". Нашият герой, останал без пари се качва на несъществуваш "Товарен траулер" (ново понятие) и от дунавско (вероятно българско пристанище) отпрашва за Одеса. Само че, господин Николов, речните кораби нямат право да пресичат море. Това могат да правят речно-морските кораби. И... т.н.
  • Г-н Христо Иванов, най-после тук някой да е разочарован от написаното от мен. Само похвали, то става досадно.
    А сега сериозно. Знам, че е слабо, но вече го съчиних. Но ми е интересно кои са "тези фрапиращи със своята некомпетентност термини и ситуации", за които говорите.
    Може би, че по Дунав не плават траулери, или че такива видове риба не се срещат в прибалтийските републики.
    С поздрав Л.Николов
  • Много слабо, г-н Николов.Бедата не е в измисления разказ, което така или иначе е прието, а във фрапиращите със своята некомпететност термини и ситуации, които използвате, респ. описвате. Никак няма да е излишно, преди да пишете за неща, които въобще не са ви познати, да се консултирате със специалист от бранша.
  • Eдна приятелка ми се усмихва, имам нужда! Поздрави, Ивон!
  • С поздрав и усмивки!Приятно ми беше да прочета!
  • Росица, развесели ме в днешния дъждовен ден! Не съм се съмнявал, и ти благодаря, че отдели време за това непретенциозно четиво.
  • Схванах тази малка подробност и черния хумор, Любо.)))
    С годините все повече се доближавам до блондинките, ама още не съм съвсем.)))
  • Росица, то има една малка подробност, ама всички сме смъртни. Поздрави!
  • Наистина най-после е с идеален бизнесплан: "И всяка от двете му жени започва да си мисли, че все пак може и да е щастлив при другата, ако сега се появи внезапно на прага им, са готови дори да му поднесат и чер хайвер." Щом така е успял да се издигне в очите и на двете жени!)))
    Поздрав!
Предложения
: ??:??