Пианистът
Тялото й пламтеше от възбуда. Пръстите му бяха дълги и тънки като на пианист. Докосваха я ту бавно и нежно, ту дръзко и властно. Тя чувстваше как губи контрол и се превръща в инструмент от трептящи звуци. Беше неописуемо. Стоновете й отекваха между стените на стаята, търсейки свобода. Бяха силни, чувствени предназначени само за тях двамата, но излетяха неразумно навън. Вятъра ги грабна през отворения прозорец и безсрамно ги разнесе в тишината на вечерта. След това погали разсеяно голите им тела.
Две котки дочули стенанията неволно се отъркаха една в друга, а после бързо се шмугнаха в близките храсти. Луната любопитно надникна в стаята, но смутена от видяното се отдръпна. Беше топла любовна нощ.
Тя дълго лежа потънала в приятна умора. Искаше да се сгуши в него, но той внезапно стана. Беше толкова студен и далечен. Запали цигара близо до прозореца с поглед зареян навън в нощта.
"Какво ли си мисли? За коя ли?" - тези въпроси я измъчваха. Знаеше, че с нищо не може да го задържи. Бяха толкова чужди един към друг - две различни поколения, две противоположни вселени. Трябваше да срещне любовта преди трийсет години, а не сега... Тогава щеше да е щастлива, а сега си я купуваше. След като завърши консерваторията той ще изчезне от живота й. Очите й неволно се насълзиха. Нейният пианист никога нямаше да я потърси.
Наблюдаваше как се облича бързо и мълчешком. Гъвкавостта на това тяло, я влудяваше, но всичко беше илюзия. И най-малката частица от него, не й принадлежеше.
- Приятна вечер, хубавице! - каза й за довиждане. Гласът му прозвуча разсеяно и делово.
Как искаше да му изкрещи:
- Не си отивай. Остани с мен тази нощ! - но погледна неволно към тоалетката. Беше взел парите.
Молбата й беше унизителна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Иванова Все права защищены
