Пианистът
Тялото й пламтеше от възбуда. Пръстите му бяха дълги и тънки като на пианист. Докосваха я ту бавно и нежно, ту дръзко и властно. Тя чувстваше как губи контрол и се превръща в инструмент от трептящи звуци. Беше неописуемо. Стоновете й отекваха между стените на стаята, търсейки свобода. Бяха силни, чувствени предназначени само за тях двамата, но излетяха неразумно навън. Вятъра ги грабна през отворения прозорец и безсрамно ги разнесе в тишината на вечерта. След това погали разсеяно голите им тела.
Две котки дочули стенанията неволно се отъркаха една в друга, а после бързо се шмугнаха в близките храсти. Луната любопитно надникна в стаята, но смутена от видяното се отдръпна. Беше топла любовна нощ.
Тя дълго лежа потънала в приятна умора. Искаше да се сгуши в него, но той внезапно стана. Беше толкова студен и далечен. Запали цигара близо до прозореца с поглед зареян навън в нощта.
"Какво ли си мисли? За коя ли?" - тези въпроси я измъчваха. Знаеше, че с нищо не може да го задържи. Бяха толкова чужди един към друг - две различни поколения, две противоположни вселени. Трябваше да срещне любовта преди трийсет години, а не сега... Тогава щеше да е щастлива, а сега си я купуваше. След като завърши консерваторията той ще изчезне от живота й. Очите й неволно се насълзиха. Нейният пианист никога нямаше да я потърси.
Наблюдаваше как се облича бързо и мълчешком. Гъвкавостта на това тяло, я влудяваше, но всичко беше илюзия. И най-малката частица от него, не й принадлежеше.
- Приятна вечер, хубавице! - каза й за довиждане. Гласът му прозвуча разсеяно и делово.
Как искаше да му изкрещи:
- Не си отивай. Остани с мен тази нощ! - но погледна неволно към тоалетката. Беше взел парите.
Молбата й беше унизителна.
© Катя Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ти, Таня.
-
Чувствен разказ, поздравления!
-
Благодаря ви, Пешо и Злати!
Радвам се, че ви е харесала.
-
Въздействащ разказ! Поздравления, Катя!
-
Еха, докосна нежната струна. Понякога си плащаме, не за любов и секс, а за илюзорните мечти с които сме живяли някога. Или надеждите , че един хубав слънчев ден ще срещнем мечтаната безкористна обич. Хареса ми, Катя.
-
Пепи, ти така разсъждаваш, но някои мечтаят за цитирам: "истинската любов". Разочаровани са, макар че имат деца, семейство. Не са удовлетворени от половинките си. И аз подхванах една тема...както и да е. Всеки търси, а какво намира е друг въпрос.
-
Защото любовта сама по себе си не може да е мечта или цел. Мечта е да съградиш нещо: дете, семейство, кариера, нещо, което да има реален резултат и измерение. Любовта е част от живота, но е неподвластна на търсения и очаквания. Илюзия затова остава за някои
-
Благодаря ви, приятели! Наистина съм приятно изненадана, че ви е харесало. Обикновено не пиша такива неща, но е хубаво човек сам да се предизвиква и да пише на различни теми.
Тъжно е когато човек цял живот търси любовта, а когато я открива тя е несподелена. Познавам доста хора, които си остават само с мечтите...
Благодаря ви за хубавите коментари. -
Животът е кръстопътища
Хубав разказ! -
Тъжно! И за този, който се опитва да купи "любов", и за този, който се продава.
-
Една частица от многоликия живот,разказана с чувство, мярка и тъга. Много ми хареса!
-
Да си "купиш" концерт за пиано!
Катя, пишеш толкова елегантно и рационално, че ми иде да те похваля,но смятам, че ще прозвучи недискретно.😉 -
Тази миниатюра е отлично написана - с дълбоко познаване на човешката душа, осъзнала властта на любовното чувство, упорстващо отчаяно да го задържи чрез все по-негодното за целта тяло. Наистина женското тяло е като пиано за мъжките ръце. Вярно е също, че близостта на телата ражда отчуждението. Тя винаги е нещо мимолетно. Поздравление, Катя!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
