Соня Мартъл се бе надвесила страховито над 12-годишния си син. Каза:
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт.
- Какво трябва да кажеш, Джими? - ледено попита Соня Мартъл.
- Приятно ми е да се запознаем, г-н Харт - Джими се обърна към майка си. - А сега може ли да си поиграя на компютъра?
- Не. Сега г-н Харт ще те учи да свириш на пиано.
Самюъл Харт запретна ръкави и изгледа хлапето, което стоеше право вдясно от него. Момчето беше с топчеста глава и русолява коса, която вляво на перчема сякаш бе близната от крава. Детето като цяло бе слабичко, с малка уста и някак си нацупено личице. Имаше обло изпъкнало коремче, но иначе телцето му бе слабо.
Учителят по пиано нареди:
- Сега, Джими, аз ще свиря, а ти ще пееш след мен “ла-ла-ла-ла”.
Стаята бе огромна и слънчева. Скъпото пиано, марка “Стенуей” се намираше в центъра ù. По стените висяха картини, а до прозорците бяха подредени умело аранжира ...