Седеше на бюрото, а погледа му блуждаеше из стаята. Надигаше за пореден път чашата с уиски, сякаш от нея би дошло вдъхновението му. Пред него стояха лист хартия и молив. Беше записал няколко думи, които бяха неколкократно задраскани.
Затворил се бе в малък килер. Имаше само бюро, стол и малък рафт за книги. Помещението нямаше други източници на светлина освен една настолната лампа. Беше чел в някакво списание, че мрака помага за концентрацията и реши да опита, но уви, това не важеше за него. Няколко часа вече откакто е затворник на този килер, а дори не е довършил първото изречение.
В ума му се въртяха вече създадени образи и той пробваше да ги навърже в история, но нещо му се губеше. Не можеше да почувства героите си, да влезе под тяхната кожа и да заживее с тях. Те всички бяха негов прототип. Не можеше да се измисли интересна история за човек, който прекарва значителна част от времето си затворен сам стая, пишейки.
Запали цигара и отпи от уискито си. Усети как никотина прониква в дробовете му и създава чувството за спокойствие у него. Не беше пушил с години, но това му беше десетата цигара за последните няколко часа. Откакто беше получил предложението на издателството за роман, нещо се промени в него. Искаха скрипта в рамките на една година. Вече беше минал повече от месец, а той не беше стигнал до никъде. Последно време започваше да се чуди, дали писателската кариера е за него.
Закашля се от цигарата. Това го ядоса и я загаси. Погледна към ръчния си часовник. Беше време. Допи чашата на един дъх и излезна.
Вървеше към театъра с красива дама под ръка. Беше се запознал с нея на едно от събитията организирани от издателската къща. Не намираше нищо привлекателно в нея, но създаваше добро впечатление за себе си в нейната компания.
Вървяха по главния пешеходен булевард и усещаше как двамата събираха погледите на минувачите. Почувства се некомфортно и отби по една от малките улички. Скоро стигнаха театъра. Там трябваше да преживее формалностите. Все още му беше трудно да фамилиарничи с хора, които едва познава. За сметка на това, дамата му тук се справяше с лекота.
Пиесата му допадна, но не му помогна за избистрянето на романа в главата му. Имаше коктейл след нея, на който малко се обсъждаше пиесата, но тежестта на разговорите падаше върху личния живот на театралния състав. Постоя малко, но скоро реши, че иска /да си тръгне. Сбогува се с дамата си и пое самотен към вкъщи.
Реши да избегне многолюдния булевард и се придвижваше само по малките улички. От един ъгъл изскочи човек и започна да му говори нещо. В първия момент почти не го забеляза, но човека настоятелно препречи пътя му. Беше готов да го отблъсне и продължи, когато го погледна. Момче на не повече от 16-17 години. Изглеждаше прегладняло и мръсно, с разчорлени коси. Ходеше леко прегърбено с измазнен каскет на главата. Но не външния вид, провокира нещо у него, а погледа на момчето. По-скоро това, което се криеше зад изумрудените му очи. Даже не се заслуша в молбите на момчето, а го хвана под ръка и понесе със себе си.
По път му купи чифт нови дрехи и напазарува за вечеря. Щом се прибраха вкъщи, упъти момчето към банята, а той се запъти към кухнята. Беше решил да сготви спагети “Болонезе”, нещо което би заситило дори и малкия му приятел.
Остави момчето да вечеря спокойно без да му задава въпроси, като го гледаше любопитно през вежди. След вечеря го настани на дивана в хола. Искаше да го поразпита малко. Реши, че е добре да си вземе бележника от съседната стая, за да може да си води бележки. Причуха му се стъпки и леко хлопване.
Щом се върна в стаята, видя че момчето го няма. Заедно с него липсваха портмонето му, което лежеше на масата и един позлатен свещник. Беше взел телефона си, готов да се обади на полицията, когато някакво чувство в него го възпря.
Четири часа сутринта и той стоеше на терасата довършвайки първата глава на романа си. Беше захвърлил цигарите, а уискито заменил с кана зелен чай. Усещаше как живота бавно се пропиваше в тялото му.