l1l1t (Радина Стефанова)
13 13
25 авг. 2011 г., 15:42

Писмо до татко 

  Проза
2019 0 10
1 мин за четене

Здравей татко…. Ето, пиша ти писмо. Дълго време се канех, но все не намирах сили. И не, няма да те питам – Как си? Знам, че си добре там, горе. И знам, че ти липсвам. И ти на мен, ужасно много... Когато бях малка, си мислех,че тази пустота ще изчезне. Не, не е така. Още е тук, вътре в мен, разяждаща и непроменлива. Опитвам се, тати, опитвам се и понякога успявам да я победя.

   Тати, промених се... минаха години и аз пораснах... превърнах се в уверена, млада жена. Продължих да чета, както ме съветваше ти. Не спирах да чета книги, ти ми каза да не спирам. Явно си искал твоето момченце да бъде интелигентно. Научих се да държа на думата си, тати. Помня това ти желание: “И вече не обещавам, ако не мога да изпълня.“ Явно си искал да бъда достоен човек. Срещнах и любовта... няколко пъти. Срещах хора... различни, обичащи ме, всеки един достоен и добър човек, но продължих да търся. Не, никой не можеше да те замени. Ти ме научи да искам най-доброто за себе си. И накрая го намерих. Знаеш ли, тати, ти и той така си приличате. Еднакво ме обичате, по еднакъв начин ми търпите детските капризи и почти еднакво ми разказвате прекрасни неща. И той като теб, тати, е мрачен... и понякога затворен. Но, ти ме научи как да се справям с това. И той като теб,тати, говори с музика. И думите стават излишни. И ме кара да пея (и търпи ужасното ми пеене – точно както ти), и ме кара да мечтая, и мечтае с мен.

  Виж, тати, аз още съм твоето малко момиченце. Виж ме пак! Все още обичам сладолед (ама не на клечка), все още обожавам пролетта, все още обичам приказките, все още съм толкова любопитна и все още, когато ожуля коленете си, плача. Винаги ще съм такава. Просто теб те няма... А ми се искаше да си тук... до мен... до нас.

Знам, че сега, когато четеш писмото, ми се усмихваш под мустак и си щастлив. А може би горд със своето малко дете...

Е, това е татко. Радвам се, че ти писах... ще пиша пак... може би, когато почувствам нужда или когато имам повод. Нали знаеш... обичам те!

 

 

                                                                                                         Радинка

© Радина Стефанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радинка,особено ми е близко и това което си написала,защото и моят татко е там някъде горе.Знаеш ли,даже може да се срешнали с твоят и сега да ни се усмихват заедно(и моят така "под мустак"
    Раплака ме,но ме накара да си върна спомените(не че съм ги изгубила,но за в момента)
    Прегръщам те сърдечно и ти благодаря!
  • Благодаря Ви искрено , мили хора !
  • Здравей...!Очарованието е в това да намериш приликата в обичта!Истинският баща наказва,но и болезнено обича своите дъщери....!Поздравявам те!
  • Браво!Чудесно си го написала!
  • ...
  • Сълзи премрежеха очите ми! Браво!
  • Хей мило ,малко ли ми е че днес цял ден ми е "сополиво", ами и ти ми брькна в сьрцето.Ценя таланта ти!
  • !!!
  • Браво!Разчувства ме.
  • Това писмо може да разчувства всеки, направо настръхнах докато го чета...такива сме ние момичетата-влюбени в бащите си, идеализиращи ги и търсейки ги в очите на нашите приятели, когато бях малка често казвах "искам да се оженя за тати...."
    Поздравявам те Радинка.
Предложения
: ??:??