Здравей татко…. Ето, пиша ти писмо. Дълго време се канех, но все не намирах сили. И не, няма да те питам – Как си? Знам, че си добре там, горе. И знам, че ти липсвам. И ти на мен, ужасно много... Когато бях малка, си мислех,че тази пустота ще изчезне. Не, не е така. Още е тук, вътре в мен, разяждаща и непроменлива. Опитвам се, тати, опитвам се и понякога успявам да я победя.
Тати, промених се... минаха години и аз пораснах... превърнах се в уверена, млада жена. Продължих да чета, както ме съветваше ти. Не спирах да чета книги, ти ми каза да не спирам. Явно си искал твоето момченце да бъде интелигентно. Научих се да държа на думата си, тати. Помня това ти желание: “И вече не обещавам, ако не мога да изпълня.“ Явно си искал да бъда достоен човек. Срещнах и любовта... няколко пъти. Срещах хора... различни, обичащи ме, всеки един достоен и добър човек, но продължих да търся. Не, никой не можеше да те замени. Ти ме научи да искам най-доброто за себе си. И накрая го намерих. Знаеш ли, тати, ...