Здравей, моя любима приятелко. Искам да ти кажа, че този миг, прекаран в листа, е твой и само твой! Пиша аз писмо до тебе, душата си изреждам тук, където мога, чувствата си да излея, без да знаеш ти. Всичко, което искам да ти кажа, но нямам смелост в твоите очи да го направя. Първом - Благодаря ти! Благодаря, защото в този свят суров - там, дето днес живеем, си ти до мене! Най-истинската, най-добрата! Всичко с тебе аз споделям - и радости, и мъки. Ти ме най-добре разбираш и  подкрепяш, ръката си в най-тежките моменти ми подаваш. Дори в сивите дни,  които от лицемерието и фалша са завладяни, твоята усмивка ме лекува. Благодаря - за нашите  моменти, които никога не ще забравя. Знаеш ли, аз специално място съм им отредила - на дъното на моето сърце. Там също ти се намираш, навътре и наблизо - до мен!

 Обичам те, защото... всъщност - заради самата теб. Ти си реална, добра и забавна. Обичам моментите, в които се държиш като малко дете. Когато се хвърляш на врата ми, за да ме целунеш или се смееш гръмогласно на някоя глупава шега. Тогава, когато си тъжна, сърдита, без настроение- защото пак си ти! Обожавам и  твоите недостатъци, времето, през което ме вбесяваш истински, но бързо ми минава, защото ти си човекът, на когото държа. Обичам и моментите, в които имам чувството, че ти си аз. Макар понякога те да ме плашат до смърт, ме доближават до теб. 

 Осъзнавам, че много хора имат такива приятели. Но аз извадих най-големия късмет -  имам теб! И те обичкам и те оценявам. Колкото и нескромно да звучи, смятам, че те заслужавам. Виж, хубаво ги прочети тези редове - те са за теб. Макар и да знам, че никога няма да ги зърнеш, аз ги създадох. Просто, защото от край време искам да изкрещя на този мизерен свят, че те обичам. Не, не искам да покажа литературния си талант или любовта към писането, а чувствата си към теб.  И нека това писание, ако не до твоето, то поне до сърцата на другите да достигне, за да знаят това, което искам да знаеш ти!