Продължение от
На следващата сутрин Бьорн се събуди в средата на леглото от цветя с пресъхнала уста и схванато от лежане тяло. Беше сънувал нещо мрачно и злокобно както винаги. Първата му мисъл бе за странника, който бе видял вчера, и за думите му. Извади сушено месо от торбата си и го загриза, а пред това време обмисляше какво да направи.
Можеше да пренебрегне случилото се, сякаш никога нищо не е било. Ала какъв живот го очакваше? Щеше да е както сега, изпълнен само с горчивина и угризения. А дали тази прорицателка можеше да му каже дали Ингрид му е простила? Струваше ли си да опита? "Не се страхувам от нищо," бе казал той, "защото нямам какво да губя." Страх ли го беше да навлезе в Бларк Морк? Не. Наистина ли, помисли си той.
Не се страхуваше от нищо и щеше да го докаже сам на себе си. Пред него стоеше дилемата да се впусне в нещо ново и неизвестно, окрилен от някаква неопределена надежда, или да продължи живота си както до сега, в горчивина, вина и безнадежност. Бьорн се изправи на ...