Сирената виеше отчаяно над главата ми. Въпреки това едва помръдвахме. Пронизителният й плач проникваше в мислите ми, заливаше ме с усещането за нещастие.
На носилката пред мен лежеше 18-годишно момче. Последният, когото извадиха жив от реката. Първият, който беше скочил вътре. Странна поредица от събития го доведе до там. Първо се събуди преди будилника. Обикновено му трябваха пет аларми, за да успее да се вдигне от леглото сутрин. След това се оказа, че има авария в кооперацията и са спрели водата. Добре, че най-добрият му приятел живееше в къщата отсреща и все пак бе успял да се изкъпе.
Вече закъсняваше за тренировка, когато заключи вратата на апартамента, затова си хвана такси. Внезапно започналият проливен дъжд само усложни трафика и той започна да поглежда нервно часовника си.
Най-после се измъкнаха от центъра и се качиха на моста. Всичко се бе случило за две секунди. В единия момент автобусът беше пред тях, а в следващия - като жълт снаряд полетя към реката отдолу.
Шофьорът на та ...