ПЛОЩАДЪТ НА ПТИЦИТЕ
Някога, когато този площад беше на старото си равнище, преди още да дойдат ония птици с упорити клюнове и да започнат да му кълват плочника и непрестанно да го изтъняват, хората се разхождаха спокойно и кротко, без някой да ги смущава и очаква милосърдие. Разхождаха се бавно, разговаряха тихо, като се наслаждаваха на своята значимост и на шума на новите си дрехи. Близката кула оповестяваше всеки кръгъл час с медния си гонг и това изпълваше всички със сигурност и чувство на благополучие. Смехът им бе тих и естествен и задоволяваше потребността да се радват на живота, както и някое малко произшествие (което се случваше рядко) задоволяваше убедеността, че си имат всичко. Дните, седмиците и годините толкова си приличаха, че мнозина обладани от чувство за вечност, дори не забелязваха първите птици, населили покривите около площада.
Отначало бяха стеснителни и предпазливи, рядко се осмеляваха да стъпват на плочника и всеки кръгъл час панически се разпръскваха, подплашени ...