Плъзгането

– Ей, бате, ела да за малко! – провикна се един циганин.

Кристиян все пак се намираше на женския пазар, а там ромите бяха често срещана гледка. Мястото беше като втори дом за него. Никога не се прибираше преди да го е обиколил поне три пъти. Някой би си помислил, че това си е чиста загуба на време, но Кристиян искаше да е сигурен, че ще се сдобие с продукти от най-високо качество на добра цена. Казано с други думи, гледаше да не се мине.

Мъжът си беше отзивчив още от малък. Така му беше казвала майка му. Отиде да види какво иска неговият съгражданин.

– Бате, ще ми прочетеш ли какво пише тука – попита го циганинът и му подаде една монета.

Тя мигновено грабна вниманието на Кристиян. Малко по-голяма от един български лев, парата беше сребърна и според надписа датираше от преди около 100 години.

– Един долар, Съединени Американски Щати, 1910 година – прочете на глас мъжът.

– Колко ли струва?

Кристиян съдеше за стойността на монетата, до колкото му позволяваха беглите спомени от часовете по история в гимназията. Не можеше да определи точна цена, но несъмнено значеше, че е скъпа. Взимайки в предвид явното си интелектуално превъзходство над рома, мъжът реши да се опита, както харесваше да казва, да го „плъзне“. Много обичаше тази дума. Беше я научил от един негов приятел на име Петър, който продаваше коли и наричаше превъртането на километражите с бормашина, плъзгане на клиентите.

– 5-10 лева най-много – отвърна Кристиян.

Циганинът извади от торбата си един класьор и го разтвори. Беше пълен със старинни монети.

– За 50 лева ще ти ги давам всичките.

Кристиян прецени, че не е необходимо да се пазари повече и извади портфейла си. Като го отвори видя през едно от прозрачните джобчета визитната картичка на Петър и си помисли, че може би находката, на която бе попаднал ще му даде шанс и той да се сдобие със собствена визитка, да заеме мястото си във висшето общество.

Побърза да плати на циганина преди последният да се е вразумил, взе класьора и се запъти към единствения нумизмат, когото познаваше – братовчед му Иван. Докато чакаше трамвая се замисли дали след като напусне работата си в МакДоналдс, ще му позволят да запази картата си за намаление. Все пак десетте процента отстъпка му предоставяха отлична възможност за първа среща с някоя дама. Кристиян все още не бе срещнал голямата любов.

Транспортът му пристигна и мъжът тутакси си намери място близо до един от перфораторите. Винаги се оглеждаше за контрольори и дупчеше билет само когато ситуацията го изискваше. Три билета му стигаха за цяла година. Случваше се да не успее да реагира достатъчно бързо и да се наложи да заплати определена глоба, но като цяло се возеше гратис.

– Да, хубава е, но е фалшива – думите на Иван още кънтяха в главата на Кристиян, докато се опитваше да заспи.

Беше решил да му покаже само първата монета, тъй като във всички филми, станеше ли на въпрос за голямо богатство, хората се изпокарваха. В последствие, след като бе разбрал за истинската стойност на парата, причината да скрие класьора очевидно се бе променила.

Мъжът лежеше и се чудеше дали пък не трябваше да поиска мнението на Иван и за другите монети. Можеше ромът да се бе объркал и някоя да беше оригинална.

Цяла нощ не мигна.