По дяволите тези сънища
Ани обикновено не сънуваше. Тя и не искаше. Сънищата са само натоварващи и после цял ден си мислиш защо, по дяволите, си сънувал такива неща и какво ли значение имат. А имаш ли и проблеми на главата, това усложнява още повече деня ти. Тази вечер обаче беше сънувала. Сънува как излиза в градинката си, която в съня й беше малко балконче, а не просторната и зелена градина, която наистина имаше, и решава да си полее розите. Розите й бяха подредено засети по краищата на балкончето и бяха оградени отпред с малко прагче. Тъкмо започна да полива и чу писък. Изпълнен с болка, като че ли детски (или може би женски) писък. Беше стъпала с босите си крака върху нещо и направо подскочи. На земята видя змия. Змията беше с откъснат край на опашката, беше се опънала с устата нагоре и плачеше. Видя човешки език, човешка уста. Наведе се и видя как розовата, влажна уста на змия се отваряше и затваряше в агония и искаше да пищи още повече от болка. После замря... Точно до нея намери ...