6 min reading
По дяволите тези сънища
Ани обикновено не сънуваше. Тя и не искаше. Сънищата са само натоварващи и после цял ден си мислиш защо, по дяволите, си сънувал такива неща и какво ли значение имат. А имаш ли и проблеми на главата, това усложнява още повече деня ти. Тази вечер обаче беше сънувала. Сънува как излиза в градинката си, която в съня й беше малко балконче, а не просторната и зелена градина, която наистина имаше, и решава да си полее розите. Розите й бяха подредено засети по краищата на балкончето и бяха оградени отпред с малко прагче. Тъкмо започна да полива и чу писък. Изпълнен с болка, като че ли детски (или може би женски) писък. Беше стъпала с босите си крака върху нещо и направо подскочи. На земята видя змия. Змията беше с откъснат край на опашката, беше се опънала с устата нагоре и плачеше. Видя човешки език, човешка уста. Наведе се и видя как розовата, влажна уста на змия се отваряше и затваряше в агония и искаше да пищи още повече от болка. После замря... Точно до нея намери ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up