Щастливец съм. Защото живея на морето. Не мисля, че нещо или някой може да ме отдели от него. Самата мисъл, че е на две преки от дома ми, ми създава усещане за спокойствие и достижима романтика на минутки път.
Само един единствен път съм опитвал да подаря морето на човек. И то на морски такъв. Казвах му, че му отива. И че усмивката му е дар, който водите винаги ще се радват да отразяват. Е, опитите ми не бяха успешни, защото пътищата ни се разделиха, та трябваше да събера всичките си разказите за синьото. И да ги заключа... а може би дори да напиша нови такива, защото надеждата ми някой да ме прочете...
След като потроших ковчега, за който ти разказах в началото, реших да се разходя по брега и да си поговоря със стихията. Тя ме очакваше, сякаш до този момент сме се гледали през някаква масивна и прозрачна стена, а гласовете ни са затихвали по пътя към другия. Извика след мен развълнувано и в типичен неин стил намокри обувките ми, а аз се разсмях. Седнах на пясъка да я наблюдавам. Беше ...