LiaNik (И.К.)
259 4451
28 мар. 2019 г., 07:27  

 По времето на баба - 1 

  Проза » Повести и романы, Юмористическая
2027 6 17
Произведение от няколко части
9 мин за четене
„Кога цъфтят налъмите?”
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” –
все пита се светът.
И двете, много ясно е-
животът си е кръг!
И няма лошо без добро,
и няма семе без дърво.
Дървото пък, без корен не вирее.
Жужаха работливите пчелички. Лъчите на слънцето играеха на жмичка из клоните, накичени като сурвачки със раззеленили се лъскави листенца. Дъхави и нежни цветовете се кипреха на престарялото дърво, даряващо плод бяла череша, по Черешовото „о душа„. Времето беше по икиндия, а слънцето се пулеше весело с огненото си лице, та чак жареше по кожата. Баба Добра, беше седнала на грубо скованото столче пред портичката и премлясваше бавно-бавно парче козе сиренце със средичка хлебец. Един стрък късно засят лучец, наполовина стърчеше от хутата и, където върху парцалче, старицата беше наредила скромната си следобедна закуска. Простичка храна, засищаща, но от сърце. И коматчето хляб и неравното парче сирене и наполовина дояденият пресе ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© И.К. Все права защищены

Предложения
: ??:??