Mar 28, 2019, 7:27 AM
По времето на баба - 1
Multi-part work
-
2040 6 17Prose » Novels, Humoristic
-
1043 6 12Prose » Novels, Humoristic
-
919 5 7Prose » Novels, Humoristic
-
748 5 8Prose » Novels
-
839 6 11Prose » Novels
9 min reading
„Кога цъфтят налъмите?”
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” –
все пита се светът.
И двете, много ясно е-
животът си е кръг!
И няма лошо без добро,
и няма семе без дърво.
Дървото пък, без корен не вирее.
Жужаха работливите пчелички. Лъчите на слънцето играеха на жмичка из клоните, накичени като сурвачки със раззеленили се лъскави листенца. Дъхави и нежни цветовете се кипреха на престарялото дърво, даряващо плод бяла череша, по Черешовото „о душа„. Времето беше по икиндия, а слънцето се пулеше весело с огненото си лице, та чак жареше по кожата. Баба Добра, беше седнала на грубо скованото столче пред портичката и премлясваше бавно-бавно парче козе сиренце със средичка хлебец. Един стрък късно засят лучец, наполовина стърчеше от хутата и, където върху парцалче, старицата беше наредила скромната си следобедна закуска. Простичка храна, засищаща, но от сърце. И коматчето хляб и неравното парче сирене и наполовина дояденият пресе ...
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” –
все пита се светът.
И двете, много ясно е-
животът си е кръг!
И няма лошо без добро,
и няма семе без дърво.
Дървото пък, без корен не вирее.
Жужаха работливите пчелички. Лъчите на слънцето играеха на жмичка из клоните, накичени като сурвачки със раззеленили се лъскави листенца. Дъхави и нежни цветовете се кипреха на престарялото дърво, даряващо плод бяла череша, по Черешовото „о душа„. Времето беше по икиндия, а слънцето се пулеше весело с огненото си лице, та чак жареше по кожата. Баба Добра, беше седнала на грубо скованото столче пред портичката и премлясваше бавно-бавно парче козе сиренце със средичка хлебец. Един стрък късно засят лучец, наполовина стърчеше от хутата и, където върху парцалче, старицата беше наредила скромната си следобедна закуска. Простичка храна, засищаща, но от сърце. И коматчето хляб и неравното парче сирене и наполовина дояденият пресе ...
© И.К. All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
