Малката Лина много обичаше да си играе под сянката на големия орех в двора на бялата къщурка с трите липи. Майка й казваше, че като бебе я е оставила под дървото и Лина е стояла тихо и спокойно, загледана в шумящите листа на огромното дърво. 

   Друг път пък, когато вече е можела да седи, хванала в ръце орехов лист с часове му е говорела, на нейния си бебешки език... 

   Днес Лина е едно пораснало момиче, през септември стана на цели седем и започна първи клас. Но все още любимото й място в двора е под ореха. 

   И в днешния съботен ден, когато есента бе вече пълновластна господарка на природата, когато листата падаха, тежки, жълти, сякаш нарисувани от умел художник, а земята беше пъстър килим, Лина отиде под дървото. Листата шумяха под крачетата й. Огледа се, защото й се стори, че близо до ствола на ореха едно листо се повдигна и сякаш някой изпъшка... 

  -Какво се случва?  - попита сама себе си Лина и повдигна въпросното листо. 

   О, каква гледка само!!! 

   Лина беше развълнувана! Не очакваше да види това под листото! Малкото мравче, с червени ботуши и зелена каска на глава се опитваше да повдигне един орех, издълбан от някоя птица, но с останки на ядка вътре. Орехът не беше голям, но мравчето беше много малко и всеки път изпускаше ореха и се тюхкаше тихичко... 

   -Здравей! Искаш ли да ти помогна? - попита го Лина. 

   Мравчето се стресна, но бързо се окопити и отговори припряно:

   -И как ще ми помогнеш? Като стъпиш върху мен ли? - личеше му, че е ядосано, вероятно от неуспешните си опити... 

   -Както искаш - отвърна момичето. Исках да помогна... 

   -Е, добре, де, извинявай, не исках да те обидя.  - рече Мравчето. 

   - Аз съм Янко, от мравуняка на мама Незабравка, а ти, как се казваш? - попита я. 

   -Лина съм аз, приятно ми е да се запознаем. - отговори тя. 

   -Лина, мама Мравка днес обяви в нашия мравуняк, че храната в зимника ни не е достатъчна и всеки един от нас ще трябва да се включи в набавянето на допълнителни запаси. Ето, аз намерих този орех с дупка, лесно ще се стигне до ядките! - гордо каза Янко. - Но не успявам да го вдигна... Ще ми помогнеш ли да го занеса под черешата, където ни е мравуняка?

   -С най - голямо удоволствие! Даже виж, имам парче бисквита в джоба си, мама е направила много, мога да ти я дам... Дали ще приемеш моята помощ за увеличаване на запасите ви за зимата? - попита Лина. 

    - Щом не е последната ти бисквитка, да, благодаря. - отвърна Янко. И хайде, нека да тръгнем, че скоро ще стане обяд и в мравуняка всеки трябва да се отчете за свършената работа. След това ще хапнем, но всеки трябва да си е заслужил храната... 

   -Да, който не работи не трябва да яде! -каза момичето. 

   -Така казва и мама Мравка. -рече Янко. 

   Тръгнаха. Лина носеше ореха, който Янко беше намерил, а той вървеше напред и показваше пътя. 

   Стигнаха. Под купчинка листа беше скрит мравуняка на мама Незабравка. Лина се учуди, не беше го забелязала, а редовно обикаляше градината. Няколко мравки се прибираха, едната носеше зрънце, друга троха хляб, трета сламка... Зимнината е важна за тях, когато земята бъде скована от студ и мраз, в топлия мравуняк трябва да има храна за цялата зима. 

   Мравчо се обърна към Лина и благодари:

   -Много ти благодаря за помощта. Може ли да бъдем приятели и напролет, когато природата се събуди, слънцето заблести и затопли света, да се срещнем? Отново там, под ореха? 

   -Разбира се, ще очаквам новата ни среща! -щастливо изчурулика Лина. Но сега ти няма да можеш да прибереш сам бисквитката и ореха... 

   -Не се безпокой - рече Янко и тъничко изсвири с уста. 

Веднага дотичаха няколко мравчици, вероятно негови братчета и се протекоха на помощ. 

Лина ги наблюдаваше внимателно, мълчалива и неподвижна, да не ги притеснява. Скоро и ореха и бисквитката изчезнаха... Бяха прибрани в зимника. 

Тъкмо Лина щеше да си тръгне и Янко се показа пред нея, помаха й с ръка и каза:

   -До скоро виждане, приятелко, желая ти топла зима и на пролет, когато лястовиците се върнат от юг ще те чакам под ореха!- помаха и се прибра. 

   -До скоро, приятелче, благодаря ти! - развълнувано рече момичето и понечи да се прибира към бялата си къщичка, когато чу гласа на майка си:

   -Лина, Лина? Къде си? Ела да ми помогнеш да прибера бурканите със зимнина в мазето! 

   Лина се затича към майка си! 

   -Тук съм, мамо, идвам! 

   Помогна на майка си за прибирането на зимнината, както малкото мравче помагаше на мама мравка Незабравка. 

   -Щастлива зима, дребосъчета -сякаш каза орехът и разтърси клони от порива на есенния вятър. Няколко листа паднаха на земята и добавиха нов цвят към килима й.  

   Лина се усмихваше, да, ще очаква новото си приятелче с нетърпение, както ще очаква пролетта, отново там, под любимото дърво, под ореха...