Малката Лина много обичаше да си играе под сянката на големия орех в двора на бялата къщурка с трите липи. Майка й казваше, че като бебе я е оставила под дървото и Лина е стояла тихо и спокойно, загледана в шумящите листа на огромното дърво.
Друг път пък, когато вече е можела да седи, хванала в ръце орехов лист с часове му е говорела, на нейния си бебешки език...
Днес Лина е едно пораснало момиче, през септември стана на цели седем и започна първи клас. Но все още любимото й място в двора е под ореха.
И в днешния съботен ден, когато есента бе вече пълновластна господарка на природата, когато листата падаха, тежки, жълти, сякаш нарисувани от умел художник, а земята беше пъстър килим, Лина отиде под дървото. Листата шумяха под крачетата й. Огледа се, защото й се стори, че близо до ствола на ореха едно листо се повдигна и сякаш някой изпъшка...
-Какво се случва? - попита сама себе си Лина и повдигна въпросното листо.
О, каква гледка само!!!
Лина беше развълнувана! Не очакваше да види това ...