7 апр. 2020 г., 22:34

Под ритъма на падащия дъжд... 

  Проза » Письма
600 1 2

И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давайки живот на цветята. Усещам аромата им. И въпреки топката в гърлото ми, не спирам да се усмихвам… 

 


Знаеш ли? Искам да ти разкажа толкова много неща…Да се доближа до твоята отдалечена планета, и да направя света ти по-цветен. Да взема водните боички и да оцветя сърцето ти с най-красивите цветове…

 


Искаше ми се нашите две напълно различни планети да затанцуват заедно под ритъма на падащия дъжд…

 

А ти? Искаш ли...

© Есенен блян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??