Под ритъма на падащия дъжд...
И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давайки живот на цветята. Усещам аромата им. И въпреки топката в гърлото ми, не спирам да се усмихвам…
Знаеш ли? Искам да ти разкажа толкова много неща…Да се доближа до твоята отдалечена планета, и да направя света ти по-цветен. Да взема водните боички и да оцветя сърцето ти с най-красивите цветове…
Искаше ми се нашите две напълно различни планети да затанцуват заедно под ритъма на падащия дъжд…
А ти? Искаш ли...
© Есенен блян All rights reserved.
