Подаръкът

     Днес навършваше тридесет и пет години. Не искаше да мисли за това, макар че децата от сутринта я запрегръщаха с  усмихнатото „Честито, мамо! Много те обичаме!”. Не искаше да брои годините си, искаше да ги забрави... Мъжът ù бе в командировка, както винаги в края на седмицата. Разработваше пазари,  макар че кризата съсипваше бизнеса му - фризьорските салони, които снабдяваше с консумативи, нямаха много работа. Сякаш  жените не искаха да са красиви вече. Работеше като детска учителка. Беше свикнала да е сама през  уикендите - интернетът, единствената ù утеха и радост, я обсебваше напълно -  там намираше приятели, забавление,  любов и страст, всичко, от което се нуждаеше. Днес  с туптящо сърце  очакваше едно събитие, което я зареждаше с красиво очакване -  да звънне любимият и да  каже кога пристига в града. Запознаха се в мрежата преди година, виждаха се почти всяка седмица. Беше мил и толкова чаровен.  Щяха да празнуват рождения ù ден днес заедно в хотелската стая, там, където често намираха утеха от ежедневието и се радваха на красивата си  любов... Той също бе семеен и пътуваше до провинцията  често, за да зарежда магазините си. Към четири  часа  джиесемът ù  почти подскочи...

       -     Честит рожден ден!  Как си, мила? Вече  съм тръгнал към теб.

       -     Много се радвам, мислех, че нещо се е случило и може да не дойдеш.

       -     Идвам, и ти нося подарък.

       -     Не беше нужно, знаеш, че искам само теб!  Колко си мил, щастлива съм от мига, в който те срещнах.

      -     И аз съм щастлив, мила, и те обичам много.

      -     И аз те обичам, отивам да се приготвя, знаеш, че ми трябва поне час, а и малките са още тук.

      -     Знам, представям си как го правиш... Приятно ми е да мисля за теб.

     Към шест  след обяд тя бе почти готова. Изпрати  децата до автобуса – щяха да прекарат уикенда при баба и дядо, на село, както винаги.  Прегърна ги и обеща да направи огромна торта и да празнуват с татко, като се върне. Прибра се и застана пред  огледалото. Сложи си лек грим след  душа. Съблече хавлията... Погледна стегнатото си тяло, малките красиви гърди, разпукания като цвят вълшебен ханш. Знаеше, че е хубава и това ù даваше спокойствието на  желана жена. Облече лъскаво розово бельо - изглеждаше ослепително върху бялата ù кожа. Прикри две бръчици в края на очите с малко фон дьо тен, въздъхвайки... Телефонът ù звънна отново...

      -     Чакам те долу... Искам да те прегърна, рожденичке! - засмя се сладко той.

      -     Слизам, готова съм.

      Хотелската стая ги очакваше. Златисти завеси, кожени кресла, малка масичка и баня с плочки на делфинчета. Тя седна на леглото и се усмихна - как очакваше този миг, когато вече са сами, далеч от пронизващите  хорски  погледи. Спуснаха завесите... Тя се сгуши до него, той извади бутилка вино и запали няколко ароматни свещи. Целуна я нежно. Докосна  вълните в косите ù.  Започна да разкопчава блузата ù, а тя сама съблече дънките си. Телата им се долепиха,  усетиха се,  сякаш си говореха на някакъв странен  език. Тя сякаш видя как времето забавя своя ход, за да спре някъде там, в  едно очаквано  безвремие... И тогава той  каза:

        -     А  сега искам да ти направя един подарък, скъпа,  поръчал съм го с румсервиз.

        -    Нямаше нужда... Много си мил и умирам от нетърпение! - задъхано отвърна тя.

      Той вдигна телефона си и след  две минути  отвън някой почука... Отвори , бяха двама мъже, високи и мускулести. Още на вратата той им сложи някакви маски с метални капачки на очите, заключи ги  зад главата с малко катинарче. Така те не можеха  да виждат нищо...

       -    Какви са тези, мило?  Боже, гола съм!

       -    Те не те виждат, нито знаят коя си. Те са твоят подарък...

       -     Ти си луд, как можа да го направиш - мислех, че ме обичаш.

     Удари му шамар... Започна да го налага по гърдите с малките си юмручета... Разплака се. Мъжете започнаха да се събличат, а той целуваше сълзите ù  и шепнеше:

       -     Просто се наслаждавай на тези симпатяги, а аз ще погледам - нека  ти доставя това удоволствие, все пак си рожденичка и много искам да те зарадвам.

     Прегърна я и после стана от леглото. Ноздрите ù сякаш започнаха да се разширяват  от гледката на голите и снажни мъжки тела. Усещаше енергията им - бяха истински красавци... Приближиха се и приседнаха до нея,  долови  аромат на хубав парфюм с мек  тютюнев  привкус. Огледа ги бавно от глава до пети. Усети, че в нея се събужда някаква странна тръпка. Отпи от виното. Надигна отново  чашата, сякаш да скрие очите си. Срамът ù се давеше във виното  с  всеки изминал миг: „та те наистина не я виждаха,  бяха само  тела, просто мускули, които  трептяха  в  очакване за  един непознат танц...”

       -   Момчета, бъдете мили с нея, тя е невероятна. Тя е моето съкровище.

       -    Разбира се -  с басов глас отвърна къдрокосият.

      Една ръка я докосна,  после друга - не можеше да мисли. Искаше да се съпротивлява, да им  каже, че не трябва да  правят  това с нея. Усещаше тези непознати пръсти по кожата си. Не разбираше точно какво се случва, но го долавяше с всяка фибра.  Откриваха  извивките ù, чертаеха формите ù с  устни.  Разгадаваха женската ù същност...

      Той стоеше на креслото и гледаше. Трите тела бяха като едно - сплетени и топли, играещи  в жълтите усмивки на сенките.  Енергията струеше като някаква магия из въздуха. Тя простена... Погледна го някак виновно и притвори очи.  Сега в стаята само той виждаше какво се случва. Звуците се блъскаха  в  желанията и откриваха светове от страст и чувственост, а другото бе един див копнеж за цялост.

     Не можа да издържи дълго... Излезе от стаята и се мушна  в близкия  бар. Поръча си водка. Запали цигара, после още една -  опита се да не мисли за нея. Стягаше го нещо отвътре - сякаш му мъжкото му его се беше заклещило в гърлото: „Тя е  с  други сега...” Спомни си погледа ù, преди да излезе от стаята. Беше решил да не се включва, искаше всяко едно докосване да е непознато за нея, за да е наистина уникален подаръкът. Изпи няколко питиета и привечер заспа на барплота  - сервитьорката се опита да флиртува с него, но разбра, че няма смисъл, мислите му бяха другаде. Към полунощ се събуди и реши да се качи до стаята... Влезе тихо и погледна към леглото - трите тела не спираха да се движат, сякаш  бяха създадени за това, сякаш бяха трите стрелки на часовник,  отмерващ  отлитащите мигове безвремие.

      -     Хайде, време е да си тръгвате -  с ревнив глас рече той...

     Беше  трудно да се разделят; прегърнаха се, целунаха се мило. Накрая мъжете станаха и почти пипнешком се облякоха. Той отвори вратата и ги изведе в коридора, махна им ипровизираните маски. Хвърли им няколко банкноти...

    -     Благодаря ви - рече  почти без глас.

    -     Дори името си не каза, явно много държи на теб - отвърна по-високият. Ти си щастливец, а дамата е наистина невероятна.

 Върна се в стаята. Тя лежеше на леглото, разнежена и поруменяла като прекрасен цвят...

      -    Как можа да го направиш? Как можа? - нямаше сили да каже  нещо повече.

      -    Да не си сънувала някой еротичен сън? - усмихна се закачливо той.

      -     Боже, колко те обичам  - рече тя и го прегърна...