Тя се притисна към него. Отдавна минаваше полунощ, а и двамата не можеха да заспят от вълнение.
- Мили, искаш ли да тръгнем сега? Много ли си изморен?
- Защо точно сега? Нали решихме утре сутринта.
-Нямам търпение. Така ми се иска всичко да свърши и да започнем нашето първо пътешествие заедно.
- Мила, помисли. Ако тръгнем на зазоряване, това ще се превърне в нашия изгрев. И знаеш ли? - извърна се той към нея. - Утре е първи юли. Ще взема онзи диск и ще слушаме само нашата любима песен.
Тя притихна в ръцете му и се умълчаха. И двамата знаеха мислите на другия. Те бяха едни и същи във всичките тези години на надежда. Не знаеха как и защо се случи всичко това. Всеки упрекваше себе си, без да казва на другия. Той знаеше всичко за нея и нейните случайни връзки още от гимназията. Неопитността, а след това и скритото й непрофесионално заличаване на последствията от преживяното, бяха се отразили на възможностите да задържа. Лекарите се интересуваха само от парите и да не станат усложнения. Зат ...