Имам доста отдавнашен спомен за една дама, майка на бивш мой ученик, която често я уволняваха от работа поради конфликти с директорите на учреждения и фирми, в които бяха я назначавали на работа. Тя пък от своя страна при всяко уволнение завеждаше съдебни дела срещу поредния „проклет“ свой шеф. Целта ѝ беше да докаже, че работодателите ѝ не са били лоялни с нея. И четиримата ли? Да, тя беше убедена, че и при четирите случая правото е било на нейна страна.
Бях класна на сина ѝ. Юношата беше с доста нисък праг на дразнимост, често ми се оплакваше, че съучениците му се подиграват, че го тормозят. Беше емоционално лабилен, с ниско самочувсвите, имаше сериозни проблеми с приобщаването към класа. Разбира се, получаваше моята подкрепа.
Веднъж, след една родителска среща, на която трябваше да решаваме организационни въпроси във връзка с предстоящо екскурзионно летуване на учениците от класа ми, когато всички останали родители си тръгнаха, въпросната дама се доближи близо до катедрата, на която ...