Сигурно ме помните. Аз съм онзи звезден пътешественик, който има малък космически кораб, на покрива на блока, сприхава лингвистична машина – самоосъзнала се латвийска автоматична телефонна централа и куп джунджурии, надонесени от всички краища на познатия и непознат космос. Хората отдавна пътуват между звездите, фактът, че не знаете това, означава, че гледате повече в краката си, отколкото нагоре, иначе бихте видели стотиците космически кораби, кръстосващи нашия небосвод. Да, повечето хора държат да стъпват здраво на краката си, затова и започват да гледат само към мястото, в което те опират земята. Това им носи известна стабилност, но, от друга страна, не им дава възможност да видят толкова много неща около себе си. Например врабчетата, или кога разцъфват дърветата, или някоя падаща звезда... Колко ли желания остават несбъднати така. Както и да е.
Ние, звездните пътешественици, сме племе самотно, никой не ни харесва и никой никъде не ни долюбва, защото обикаляме из Вселената, виждаме ...