7 апр. 2008 г., 20:23

Погубен в отчаяние

1.5K 0 1
1 мин за четене
Част от мен просто иска да се махна от всичко това.
И всеки ден като отворя очи ми напомня колко много се мразя. Просто ми се иска премахна моята душа и да съм с празна дупка там... да могат там да падат моите сълзи за това, че просто гледах да съм добър към всички. А те да са се обръщали и да са говорели само лоши работи за мен. Уморен съм... Уморен съм от това, което чувствам от това, което е вътре в мен, което се бори да излезе. Виждам го само аз, когато се погледна в огледалото и когато го видя там, виждам как плаче. Как ми казва, че не иска повече да стои в мен подтискано. Жива в мен, вътре в мен част от мен крещи тихо постоянно. Винаги, когато се вгледам навътре в мен, виждам, че нещо не е наред. Искам да не чувствам нищо повече, просто искам чувствата ми да изстинат. За да не чувствам убийствената болка от думите на хората около мене. Мислех си, че съм объркан... но самата истина излезе съвсем друга, че съм осъзнавал истината. Искам да избягам от истината, от самия себе си. Не искам да пропадна завинаги в самота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МиТаКк Митев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Болезнено икрено и пропито със страшно много чувства...Дано писането ти помага да освобождаваш поне част от тази болка...

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...