7 abr 2008, 20:23

Погубен в отчаяние

  Prosa » Otros
1.5K 0 1
1 мин за четене
Част от мен просто иска да се махна от всичко това.
И всеки ден като отворя очи ми напомня колко много се мразя. Просто ми се иска премахна моята душа и да съм с празна дупка там... да могат там да падат моите сълзи за това, че просто гледах да съм добър към всички. А те да са се обръщали и да са говорели само лоши работи за мен. Уморен съм... Уморен съм от това, което чувствам от това, което е вътре в мен, което се бори да излезе. Виждам го само аз, когато се погледна в огледалото и когато го видя там, виждам как плаче. Как ми казва, че не иска повече да стои в мен подтискано. Жива в мен, вътре в мен част от мен крещи тихо постоянно. Винаги, когато се вгледам навътре в мен, виждам, че нещо не е наред. Искам да не чувствам нищо повече, просто искам чувствата ми да изстинат. За да не чувствам убийствената болка от думите на хората около мене. Мислех си, че съм объркан... но самата истина излезе съвсем друга, че съм осъзнавал истината. Искам да избягам от истината, от самия себе си. Не искам да пропадна завинаги в самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МиТаКк Митев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Болезнено икрено и пропито със страшно много чувства...Дано писането ти помага да освобождаваш поне част от тази болка...

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...