Погубен в отчаяние

7.04.2008 г., 20:23 ч.

Проза » Други

1176 0 1

1 мин за четене

Част от мен просто иска да се махна от всичко това.
И всеки ден като отворя очи ми напомня колко много се мразя. Просто ми се иска премахна моята душа и да съм с празна дупка там... да могат там да падат моите сълзи за това, че просто гледах да съм добър към всички. А те да са се обръщали и да са говорели само лоши работи за мен. Уморен съм... Уморен съм от това, което чувствам от това, което е вътре в мен, което се бори да излезе. Виждам го само аз, когато се погледна в огледалото и когато го видя там, виждам как плаче. Как ми казва, че не иска повече да стои в мен подтискано. Жива в мен, вътре в мен част от мен крещи тихо постоянно. Винаги, когато се вгледам навътре в мен, виждам, че нещо не е наред. Искам да не чувствам нищо повече, просто искам чувствата ми да изстинат. За да не чувствам убийствената болка от думите на хората около мене. Мислех си, че съм объркан... но самата истина излезе съвсем друга, че съм осъзнавал истината. Искам да избягам от истината, от самия себе си. Не искам да пропадна завинаги в самота.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Lost_in_emptiness (Мария Стоянова)

2008-04-07T21:07:54+03:00

Болезнено икрено и пропито със страшно много чувства...Дано писането ти помага да освобождаваш поне част от тази болка...