- Какво правиш тук? - попитя тя, упоена от аромата на въздишки, носещ се около силуета му.

Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.

- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.

Тя повдигна вежди в полу-почуда.

- Знаеш ли колко енергия от вселената е необходима, за да успееш да минеш точно по този път и да дойдеш точно тук?

- Аз нямам намерение да се връщам - присви рамене той. - Свърши ми единствената дестинация.

Тя погледна зад себе си в дълбочината на тъмната крепост.

- Това е единствения изход. Завинаги ли ще останем тук?

- Не мисля - категорично отсече той. - Така се обезсмисля всичко.

- Кое е всичко? И какво си ми донесъл? - запита тя, пристъпвайки.

- Не знам дали е много, не знам дали е малко.

- Но е от сърце?

- Всъщност е сърце. Но е половин.

Тя застина в тишина. Не, не беше обида. Премисляше казаното.

- Какво е станало с другата половина? - опита се да си помогне с въпрос.

Той присви отново раменете си, този път за по-дълго, решавайки точните думи.

- Липсва. Няма го. Не го открих.

- Хората смятат, че любовта се открива, когато срещнеш правилния човек.

- А ти какво мислиш? - повдигна очи най-накрая той, пресрещайки погледа й.

- Не знам какво е любовта - замисли се тя. - Но знам, че има две половини в нас. И се случва така, че едната ни половина да съвпадне с облика на друг човек. Това е като да очакваш в друг себе си или в себе си друг.

Той поклати глава в недостатъчно разбиране.

- Каква друга половина? Та нима може да има мъж в теб? Жена в мен?

- Това е само образ, огледало, мисъл, допирателна... поне в началото.

- И после? - протегна ръка той към решетката и плахо я докосна. Нищо опасно не се случи.

- После? Не знам... Когато намериш съвпадащия образ, започваш да разкриваш останалата част от себе си.

- И сърцето ти става цяло?

- Не знам. Трябва любов, а аз не съм я преживяла наистина. Защо ми подаряваш половината си сърце?

- Само ти умееш да го пазиш.

- Това любов ли е? Ще съумееш ли да опазиш и моето?

Той я погледна усмихнато.

- Всъщност въобще не знам какво ще те правя после.

- Така или иначе ние не можем да минем отвъд решетката. Какъв е смисъла да го мислим....

- Целта ми беше да стигна дотук. Сега ще му мисля и за решетката...