- Какво правиш тук? - попитя тя, упоена от аромата на въздишки, носещ се около силуета му.
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знаеш ли колко енергия от вселената е необходима, за да успееш да минеш точно по този път и да дойдеш точно тук?
- Аз нямам намерение да се връщам - присви рамене той. - Свърши ми единствената дестинация.
Тя погледна зад себе си в дълбочината на тъмната крепост.
- Това е единствения изход. Завинаги ли ще останем тук?
- Не мисля - категорично отсече той. - Така се обезсмисля всичко.
- Кое е всичко? И какво си ми донесъл? - запита тя, пристъпвайки.
- Не знам дали е много, не знам дали е малко.
- Но е от сърце? ...