13 сент. 2009 г., 16:47

Помниш ли? 

  Проза » Другие
884 0 5
2 мин за четене
Празнота. Безкрайна и опустошителна, превземаща цялото ти същество. Това бе единственото, което ми остана след теб. Но не, аз не съм сама…
Ще се слея с тълпата,
ще бъда ничия и на всички едновременно…
Ще прониквам в умовете им,
ще вадя най-съкровените им мечти…
Ще ги превръщам в реалност, а след това
ще ги разрушавам пред очите им…
Ще гледам как хиляди сърца стават на парчета, без дори да трепна…
Ще чуя молби... стотици, така истински, болезнени молби, а на всяка от тях
ще отговарям с безчувствен смях…
Ще гледам жалките, пълзящи в краката ми подобия на човеци и
ще се забавлявам… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мили Все права защищены

Предложения
: ??:??