Помниш ли?
Празнота. Безкрайна и опустошителна, превземаща цялото ти същество. Това бе единственото, което ми остана след теб. Но не, аз не съм сама…
Ще се слея с тълпата,
ще бъда ничия и на всички едновременно…
Ще прониквам в умовете им,
ще вадя най-съкровените им мечти…
Ще ги превръщам в реалност, а след това
ще ги разрушавам пред очите им…
Ще гледам как хиляди сърца стават на парчета, без дори да трепна…
Ще чуя молби... стотици, така истински, болезнени молби, а на всяка от тях
ще отговарям с безчувствен смях…
Ще гледам жалките, пълзящи в краката ми подобия на човеци и
ще се забавлявам…
Ще си играя с тях,
ще ги залъгвам,
ще ги оплитам в копринените си мрежи…
Ще отнемам всичко, което имат, както и това, което биха могли да получат…
Ще ги накарам да страдат, както никога досега,
ще крещят,
ще плачат,
ще се молят... но никой няма да ги чува...
Ще са сами и безпомощни, а, когато стигнат дъното,
ще им давам напразни надежди,
ще ги лъжа,
ще ги омайвам така, та дори името си да забравят…
Ще бъда единственото, което виждат, което чуват, единственото, което усещат…
Ще ме искат, както никоя досега,
ще обзема всяка тяхна мисъл, всяка дума и жест,
ще им вляза под кожата,
ще се слея с кръвта,
ще се слея с душите им…
Ще ги докарвам до екстаз и точно в най-прекрасния момент
ще ги сривам отново…
Ще се забавлявам с остатъците от тях,
ще продължавам да ги измъчвам,
ще ме молят за милост, за смърт, за покой,
ще се надяват невинното ми лице да не е просто маска,
ще се опитват да се измъкнат от паяжината ми, но
ще се оплитат все повече и повече…
накрая
ще се предадат… и точно тогава
ще са усетили как се чувствам аз…
© Мили All rights reserved.
Моите адмирации браво 
