малка_любознателка (Маги Петкова)
35 52
23 окт. 2009 г., 17:47

Понякога е трудно 

  Проза » Другие
1148 1 3


Вървя, но никъде не стигам. Движа се около себе си, като шахматна фигура и не мога да туширам безпътието. Завивам наляво, а после надясно и пак съм там, откъдето тръгнах. Като в лабиринт се лутам, за да открия пътя си. Трудно ми е  когато се спъвам и падам, а няма кой да ме вдигне. Миризмата на пръст ми се смее, вятърът ме бута, а аз се намирам някъде между земята и небето, хвърчаща като листо. Искам да побегна, да прескоча тази черна дупка, в която се намирам и да се изкача на следващото стъпало, но не може така, нали? Ще трябва да чакам и, когато му дойде времето, ще затворя поредната страница от живота си, за да отворя нова.

© Маги Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Когато нещо голямо се случи, нещо трагично, замръзваш. Пренасяш се на твоето щастливо място за секунда, докато не погледнеш нагоре. И изведнъж осъзнавашq че вече е изцяло нова година. Как се връщаш обратно към света? Страшно е. Времето беше спряло, а сега тече с пълна скорост. Оглеждаш се за спасителна лодка, нещо, което да ти даде надежда. Но дали наистина си готов да напуснеш твоето щастливо местенце и да пристъпиш към големият, кървав и ужасен свят? Готов ли си да постигнеш невъзможното?" из "Анатомията на Грей"
    Прекрасно зная как се чувстваш! Поздрави!
  • в смисъл, че не мога да намеря пътя си
  • "Движа се около себе си, като шахматна фигура и не мога да туширам безпътието." - ???
Предложения
: ??:??