Понякога е трудно
Вървя, но никъде не стигам. Движа се около себе си, като шахматна фигура и не мога да туширам безпътието. Завивам наляво, а после надясно и пак съм там, откъдето тръгнах. Като в лабиринт се лутам, за да открия пътя си. Трудно ми е когато се спъвам и падам, а няма кой да ме вдигне. Миризмата на пръст ми се смее, вятърът ме бута, а аз се намирам някъде между земята и небето, хвърчаща като листо. Искам да побегна, да прескоча тази черна дупка, в която се намирам и да се изкача на следващото стъпало, но не може така, нали? Ще трябва да чакам и, когато му дойде времето, ще затворя поредната страница от живота си, за да отворя нова.
© Маги Петкова All rights reserved.
