Понякога е трудно
Вървя, но никъде не стигам. Движа се около себе си, като шахматна фигура и не мога да туширам безпътието. Завивам наляво, а после надясно и пак съм там, откъдето тръгнах. Като в лабиринт се лутам, за да открия пътя си. Трудно ми е когато се спъвам и падам, а няма кой да ме вдигне. Миризмата на пръст ми се смее, вятърът ме бута, а аз се намирам някъде между земята и небето, хвърчаща като листо. Искам да побегна, да прескоча тази черна дупка, в която се намирам и да се изкача на следващото стъпало, но не може така, нали? Ще трябва да чакам и, когато му дойде времето, ще затворя поредната страница от живота си, за да отворя нова.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Маги Петкова Todos los derechos reservados
