В главата му още се превърташе лентата на вчерашния ден. По телевизията бе видял част от сутрешния репортаж на КАТ. Тогава в останките от колата му се привидя нещо познато, но не обърна особено внимание. Все пак коли много на този свят. По обяд започнаха да му звънят бившите колеги. Знаеха, че с този човек в началото са пътували заедно. После маршрутите им се засичаха по предприятията. И новината му дойде като гръм от ясно небе. На разклона за Ловеч камионът пред него рязко намалил за ляв завой. Не можал да го заобиколи и се забил отзад. Изгорял на място. Когато разбра подробностите, му се отщя да прави каквото и да е. А беше решил на връщане от Бургас да се отбие до Смолян и Велинград, а през нощта да се прибере в София. Но вече не му се бързаше за където и да е. Колега от локален офис бе минал през мястото и му описа видяното. Накрая му каза:
- Знаеш ли, след всичко това отложих си всички срещи. Сега се прибирам се обратно и няма да мръдна никъде. Днес не мога да правя каквото и да е ...