28 дек. 2010 г., 13:45

Поредна нощ

842 0 1
Късно през нощта, дълго след като слънцето бе залязло и  когато всички са заспали в леглата си...
Седя отвън, сам в тъмното, и изчиствам всички мисли от главата ми.
... Аз се отричам от този нечестив свят.
Тъмнината е моят спътник и мълчанието успокоява болката ми.
Звездите над мен внимателно бдят, а вятърът шепне името ми.
Душата ми е отворена, уязвима и изложена, за да я видят.
Аз няма да се уплаша от нищо, освен ако това спокойствие ще престане.
За час лежа неподвижен на тревата... непознат за това колко време е минало.
До първата целувка на утринното слънце, докоснало лицето ми...
Аз я приветствам с топла прегръдка...
Поредна нощ без този свят студен, стигнал до своя край...
Но аз знам, че слънцето отново ще потъва зад хоризонта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...