6 окт. 2010 г., 12:28

Портрет - 11 част

663 0 1
2 мин за четене

Разказ на Никола.

 

 


 

 

     В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви - безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава… Тогава се появи нещото, което сега определям като цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещната стена. Нещо, граничещо с невероятното. Движещо се платно с образи… Нереално! Май сънувам разказите на Мария?! С отворени очи сънувам! Опитвам се да стана, но не мога. Оставам прикован на леглото, като ням свидетел на всичко, което става в този момент.

Ето - появи се град. Град, издялан в скалите насред пустинята. Чувствах, че искам по-скоро да премина през главната му порта, изнурен от зноя насред пясъците. Над портата - знаци. Същите или почти същите като тези, които ми преведоха днес (по-точно вчера) от надписа на часовника ми, който сега бие в коридора на скромното ми жилище… Нищо чудно, ако той предизвиква тези образи, халюцинации или както там се наричат тези неща…

Знам, че тук, в този древен полис ще намеря  нещо, което е свързано с Демиен и моята любов към нея. Нямам обяснение за всичко това. Никакво! Просто чувствам, че трябва да вървя, да гледам и слушам внимателно.

И така… Търся нещо. Сигурно то е това, което може да помогне на една балерина в инвалидна количка да стане на крака и да танцува отново на сцената. Не знам какво е то, нито как изглежда, но следвам интуицията си. Зад тези стени има знания, които някой иска да ми покаже… Необяснимото ме води. Както във всички сънища. Ако това е сън, разбира се….

Влизам в една зала. Пред мен са хора, които приемам за древни учени – занимават се с неща, присъщи на доктори, знахари… А навсякъде свитъци, изписани с непознати знаци.

Ето, приближава един от мъжете и ми подава един такъв свитък. Добронамереност и разбиране - това виждам в очите, светнали насреща ми. Старая се да ги запомня, но образът се губи…  Ръката ми усеща съвсем ясно леко грапавото докосване на пергамента.

И в същия момент всичко изчезна!

Остана ми мисълта, че трябва да прочета нещо. Нещо особено важно за Демиен.

 

 

 

Б. Калинов

03.10.2010г.

Пловдив

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...